Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Когато свърши, всички разпечатки бяха отрупани от лявата му страна. Данните бяха съхранени в най-горния пласт на подсъзнанието му, само някои изскачаха неканени и несвързани в ума му. В продължение най-малко на седмица щеше да изучава отново нещата, които бе прочел в транс. Ако не искаше да изгуби ориентация, трябваше да започне колкото може, по-скоро.

И сега, докато седеше на пластмасовия сандък в Пещерата, Джейкъб преглеждаше случайни откъси от прочетените материали.

„… След като изпълнила договора си със соросите, расата на кисите открила планетата Пила малко след навлизането на галактянската култура в този квадрант. Имало убедителни доказателства, че преди около двеста милиона години планетата е била обитавана от друга преходна раса. Според Галактическия архив в продължение на шестстотин хилядолетия Пила била дом на вида мелин (вж. приложението: мелин-изчезнали).

След като останала на угар по-дълго от задължителния период, планетата била проучена и регистрирана като киска колония клас С (временно обитаване за не повече от три милиона години с разрешение за минимално въздействие върху биосферата).

На Пила кисите открили предразумен вид, наречен по името на родната му планета…“

Джейкъб се опита да си представи пилската раса преди пристигането на кисите и началото на нейното ъплифтиране. Примитивни ловци и събирачи, несъмнено. Дали и днес, след половин милион години, щяха да са същите, ако не се бяха появили кисите? Или щяха да еволюират в друг вид разумна култура, без намесата на техните патрони? Някои земни антрополози продължаваха да твърдят, че това е възможно.

Загадъчното споменаване на изчезналия вид мелин напомняше за древността на галактянската цивилизация и нейната невероятна Библиотека. Двеста милиона години! Преди толкова време една пътуваща в космоса раса в продължение на шест хиляди века бе обитавала Пила, докато предците на Бубакуб все още са били плахи животинчета.

Мелините вероятно си бяха плащали таксите и също бяха притежавали Библиотечен клон. Те се бяха отнасяли с дължимото уважение (макар и навярно по-скоро на думи, отколкото на дело) към расата патрон, която ги бе ъплифтирала много преди да колонизират Пила, и сигурно на свой ред бяха ъплифтирали някой обещаващ местен вид… биологичен братовчед на народа на Бубакуб… може би също вече изчезнал.

Джейкъб внезапно видя логиката на странните галактянски Закони за заселването и мигрирането. Те задължаваха видовете да гледат на своите планети като на временен дом, който трябва да бъде съхранен за бъдещите раси, колкото и незначителни и глупави да изглеждат в момента. Нищо чудно, че много галактяни се мръщеха на човешката история на Земята. Единствено влиянието на тимбримите и другите приятелски раси бе позволило на човечеството да купи трите си колонии в Лебед от досадно консервативния и фанатичен по отношение на екологията Институт по миграция. Добре, че „Везарий“ беше успял да предупреди хората да скрият доказателствата за своите престъпления! Джейкъб бе един от по-малко от стоте хиляди души, които знаеха, че някога са съществували морски крави, гигантски ленивци и орангутани.

Отлично съзнаваше, че жертвите на човека някой ден са можели да станат разумен вид. Замисли се за Макакай и делфините. За това, че малко е оставало да бъдат изтребени и те.

Продължи да преглежда материалите. Докато четеше, в главата му изскочи друг спомен, свързан с вида на Кула.

„… колонизирана от пилска експедиция. (След като заплашили киските си патрони, че ще се обърнат към соросите с молба за джихад, пилите били освободени от договора си.) Когато получили право да колонизират планетата Принг, пилите обърнали изключително сериозно внимание на условието за минимално екологично въздействие. Инспекторите от Института по миграция установили, че новите заселници са взели по-строги от обичайните мерки за запазване на местните видове с реалистичен предразумен потенциал. Едни от заплашените от изчезване същества били генетичните предци на прингската раса, също наречени по името на родната си планета…“

Джейкъб мислено си отбеляза да потърси нещо за пилените джихади. Пилите бяха известни с агресивния си консерватизъм в галактянската политика. Джихадите или „свещените войни“ се смятаха за последното средство, използвано за налагане на традицията сред расите в галактиката. Институтите съблюдаваха традициите, но оставяха тяхното налагане на мнението на мнозинството или на най-силните.