Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Той бе убеден, че Библиотеката е пълна със сведения за оправдани свещени войни и само за няколко осъдителни случая, в които някой вид бе използвал традицията като повод за война за власт или от омраза.

Историята обикновено се пишеше от победителите.

Чудеше се с какво оплакване пилите са се освободили от договора си с кисите. Чудеше се как изглежда киската раса.

Джейкъб се сепна от висок камбанен звън, който отекна в Пещерата. Камбаната проехтя още три пъти и го накара да се изправи на крака.

Всички работници наоколо оставиха инструментите си и се обърнаха към огромния херметичен портал на тунела, който водеше към повърхността на планетата.

С тихо бръмчене вратите бавно започнаха да се отварят. Отначало се виждаше само мрак. После се появи нещо голямо и светло, което натискаше портите отвътре, като кутре, нетърпеливо бутащо врата с муцуна.

Оказа се друго огледално кълбо — като онова, което Джейкъб беше разгледал, само че по-голямо. То висеше над пода на тунела и леко подскачаше във въздуха. Когато порталът напълно се отвори, корабът се понесе в огромния хангар, сякаш носен от силен вятър. По корпуса му проблясваха отражения на скалните стени, машините и хората.

Когато се приближи, от слънчевия кораб се чу слабо бръмчене и пращене. Работниците се събраха при една недалечна стойка.

Кула и Джефри бързо минаха край Джейкъб. Шимпанзето широко му се усмихна и му даде знак да дойде с тях. Той отвърна на усмивката и реши да ги последва. След като сгъна материалите си и ги пъхна в джоба си, Джейкъб се озърна за Кеплър. Директорът на проекта сигурно бе останал в кораба на Джефри, за да довърши проверката, защото не се виждаше наоколо. Току-що появилото се огледално кълбо пращеше и съскаше, докато маневрираше към стойката си, после бавно започна да се спуска. Човек трудно можеше да повярва, че то не излъчва собствена светлина, толкова силно сияеше повърхността му. Джейкъб застана до Фейгин.

— Изглеждаш дълбоко потънал в мисли — напевно произнесе извънземният. — Моля те, прости ми, че се натрапвам, но смятам за допустимо неофициално да попитам за техния характер.

Джейкъб се наведе към него и усети слаб мирис, напомнящ на риган. Листакът на канта тихо прошумоля.

— Мислех си за мястото, откъдето идва този кораб — отвърна той. — Опитвах се да си представя как е там долу. Просто… просто не мога.

— Не се ядосвай, Джейкъб. Аз също изпитвам благоговение и не съм в състояние да проумея онова, което вие земянитите сте постигнали тук. Със скромно нетърпение очаквам първото си спускане.

„И така пак ме поставяш в неловко положение, зелено копеле — помисли си Джейкъб. — Аз все още си търся повод да не участвам в ония безумни потапяния. А ти дрънкаш наляво и надясно, че си нямал търпение да го направиш!“

— Не искам да те улича в лъжа, Фейгин, но ми се струва, че проявяваш прекалена дипломатичност, като казваш, че проектът те впечатлявал. Според галактическите стандарти нашата технология е още в каменната ера. И не можеш да ме убедиш, че досега никой не се е потапял в звезда! В галактиката има разумен живот от близо един милиард години. Всичко съществено вече е правено поне трилион пъти!

В гласа му се долавяше смътна горчивина. Самият Джейкъб се изненада от силата на собствените си чувства.

— Това несъмнено е вярно, Приятелю-Джейкъб. Не претендирам, че проектът „Потапяне в слънцето“ е уникален. А само, че е уникален за мен. Разумните раси, с които съм имал контакт, се задоволяват да проучват своите слънца от разстояние и да сравняват резултатите с библиотечните стандарти. За мен това е приключение в най-чист вид.

От стената на слънчевия корпус се отдели правоъгълен участък, който се плъзна надолу като трап. Джейкъб се намръщи.

— Но и преди разумни същества трябва да са извършвали слънчеви потапяния! Щом е възможно, всеки би се опитал да го направи! Не мога да повярвам, че сме първите!

— Няма почти никакво съмнение, разбира се — бавно отвърна Фейгин. — Ако не друг, направили са го поне Прародителите. Защото се твърди, че преди да заминат, те са направили всички неща. Ала толкова много раси са правили толкова много неща, че никой не може да знае със сигурност.

Джейкъб се замисли.

Когато трапът на слънчевия кораб достигна рампата, Кеплър се приближи и се усмихна на Джейкъб и Фейгин.

— А, ето къде сте! Вълнуващо, нали? Всички са тук! Така е всеки път, когато някой се връща от слънцето, даже да е бил на съвсем кратко разузнавателно потапяне!