Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Джефри ги остави, като се извини, че имал задължения в Пещерата, и скоро Кула го последва. Двамата мъже постояха още няколко минути и поговориха за машините, после Кеплър даде знак на Джейкъб да тръгне пръв обратно по пътеката.

Когато измина около половината път, Джейкъб внезапно чу пред себе си шум. Някой гневно викаше. Опита се да не обръща внимание на онова, което показваха очите му, и ускори крачка. Пътеката обаче не бе предназначена за бързо ходене. За пръв път изпита объркващо усещане, докато части от сложното поле едновременно го притегляха в различни посоки.

В най-високата точка на дъгата кракът му се закачи в разхлабена плочка на пода и я изтръгна от болтовете й. Той се опита да запази равновесие, но смущаващата перспектива го накара да залитне. Когато най-после стигна до люка от отсрещната страна на палубата, Кеплър вече го беше настигнал.

Виковете се носеха от Пещерата.

В подножието на рампата Фейгин възбудено размахваше клоните си. Неколцина от персонала на базата тичаха към Ларок и Джефри, които се бяха вкопчили един в друг и се бореха.

Французинът пъшкаше с поморавяло от напрежение лице и се мъчеше да измъкне главата си от ръцете на шима. Юмрукът му нанасяше безцелни удари във въздуха. Шимпанзето надаваше пронизителни крясъци и се зъбеше, докато се опитваше да наведе главата на Ларок към своята. Никой от двамата не забелязваше събралата се наоколо тълпа и не обръщаше внимание на опитите да ги разтърват.

Джейкъб побърза да слезе от кораба. В това време Ларок освободи едната си ръка и се пресегна към камерата, която висеше на колана му.

Джейкъб си проправи път към тях. С ръба на дланта си той изби камерата от ръката на журналиста, сграбчи козината върху тила на шимпанзето, с всички сили го дръпна назад и го изтласка в ръцете на Кеплър и Кула.

Джефри се съпротивляваше, размахваше дългите си, силни маймунски крайници, отмяташе глава назад и пищеше.

Джейкъб усети зад себе си движение. Той се завъртя и рязко спря с длан в гърдите Ларок, който се бе втурнал към него. Французинът изгуби равновесие и се строполи на земята с болезнено изпъшкване.

Ларок отново понечи да грабне камерата си, но Джейкъб го изпревари, силно я дръпна и скъса шнура й. Хората наоколо задържаха репортера, който незабавно се беше изправил на крака.

Джейкъб вдигна ръце.

— Веднага престанете! — извика той и застана между Ларок и Джефри, така че да не могат да се виждат. Французинът стискаше ударената си ръка, без да обръща внимание на работниците, които го държаха за раменете.

Джефри все още се мъчеше да се освободи. Кула и Кеплър обаче не го изпускаха. Зад тях Фейгин издаваше безпомощно съскане.

Джейкъб хвана лицето на шима в ръце. Джефри му се озъби.

— Изслушай ме, шимпанзе-Джефри! Аз съм Джейкъб Демуа, човешко същество. Аз съм изпълнителен директор на проекта „Ъплифт“. И ти казвам, че се държиш неподобаващо… държиш се като животно!

Шимът рязко отметна глава назад, сякаш го бяха зашлевили. Той смаяно погледна Джейкъб, в гърлото му се надигна ръмжене, после тъмнокафявите му очи се фокусираха и Джефри се отпусна в ръцете на Кула и Кеплър.

Джейкъб продължаваше да държи косматото му лице. С другата си ръка поглади разрешената му козина. Шимпанзето затрепери.

— А сега се успокой — тихо заговори той. — Просто се опитай да си събереш мислите. Когато си в състояние да ни разкажеш какво се случи, всички ще те изслушаме.

Джефри повдигна треперещата си ръка към дисплея на гърдите си. Трябваше му известно време, докато бавно напише „СЪЖАЛЯВАМ“. После сериозно погледна Джейкъб.

— Чудесно — отвърна Джейкъб. — Трябва да си истински човек, за да се извиниш.

Шимът изправи увисналите си рамене и с насилено спокойствие кимна на Кеплър и Кула. Те го пуснаха и Джейкъб отстъпи назад.

Въпреки всичките си постижения в работата с делфини и шими, той малко се срамуваше от покровителствения си тон. Просто бе заложил на рискован ход, който беше подействал. Като съдеше по онова, което по-рано бе казал Джефри, Джейкъб предполагаше, че шимът изпитва огромно уважение към патроните си, но го пази само за определени хора. Радваше се, че е успял да призове на помощ уважението му, но не се гордееше особено много с това.

Кеплър влезе в ролята си на ръководител веднага щом видя, че Джефри се е успокоил.

— Какво стана, по дяволите! — извика той и свирепо погледна Ларок.

— Животното ме нападна! — изкрещя французинът. — Едва бях успял да овладея страха си и да изляза от това ужасно място! Тъкмо разговарях с почитаемия Фейгин, когато звярът ми се нахвърли, гъвкав като тигър, и трябваше да си спасявам живота!