Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Мислите на Джейкъб позабавиха темпо, когато колата най-накрая спря и вратите се отвориха. Намираха се в огромната подземна пещера, в която се обслужваха слънчевите кораби. После, за миг, сякаш самото пространство се огъна и всички станаха двойни!

Отсрещната стена на Пещерата като че ли се издуваше напред и образуваше заоблена изпъкналост само на няколко метра от него. Там стояха кант, висок два и половина метра, дребен румен човек и едър мургав мъж, който гледаше Джейкъб с едно от най-глуповатите изражения, които някога бе виждал.

Джейкъб внезапно разбра, че това е корпус на слънчев кораб, най-съвършеното огледало в слънчевата система. Удивеният мъж срещу него с очевидни признаци на махмурлук беше собственото му отражение.

Двайсетметровият сферичен кораб имаше толкова огледална повърхност, че трудно можеше да се определи формата му. Само като наблюдаваше рязкото прекъсване по ръба и дъгата, която описваха отразените образи, можеше да фокусира очи върху нещо, което да възприеме като реален предмет.

— Чудесен е — неохотно призна Ларок. Той повдигна малката си камера и засне кораба отляво надясно.

— Внушителен — прибави Фейгин.

Да, помисли си Джейкъб. И адски огромен. Колкото и голям да беше корабът, в сравнение с Пещерата размерите му бяха нищожни. Неравният скален таван се издигаше високо над тях и изчезваше в мъгла от изпарения. Там, където стояха, пространството бе доста тясно, но се разширяваше надясно и след около километър стената се заобляше и се скриваше от поглед.

Намираха се на платформа над пода на хангара. В основата на сребърната сфера се бе събрала малка тълпа. На двеста метра наляво се виждаше двоен херметичен портал, широк най-малко сто и петдесет метра. Джейкъб предположи, че това е входът на шлюза, водещ към враждебната повърхност на Меркурий, където гигантските междупланетни кораби като „Бредбъри“ почиваха в огромни естествени пещери.

От платформата до пода се спускаше рампа. Кеплър разговаряше с трима мъже в гащеризони. Кула стоеше недалеч от тях. Придружаваше го добре облечено шимпанзе с монокъл, което трябваше да се качи на стол, за да се изравни с принга.

Шимът подскачаше нагоре-надолу със свити колене и столът под него се разтърсваше. Съществото бясно почукваше закачения на гърдите му уред. Извънземният дипломат го наблюдаваше с изражение, което Джейкъб се бе научил да тълкува като приятелско уважение. Ала в позата на Кула имаше още нещо, което го изненада… леност, отпуснатост пред шимпанзето, каквато никога не проявяваше в разговорите си с човек, кант, синтиянин и особено пил.

Кеплър поздрави първо Фейгин, после се обърна към Джейкъб.

— Радвам се, че успяхте да дойдете, господин Демуа. — Ученият стисна ръката му с учудваща сила и повика шимпанзето при тях. — Това е доктор Джефри, първият представител на вида си, който е пълноправен член на космически научноизследователски екип и много добър работник. След малко ще разгледаме неговия кораб.

Джефри се усмихна с типичната за супершимския вид крива, смущаваща усмивка. Двата века на генетично инженерство бяха внесли промени в черепа и тазовата дъга, промени, следващи човешкото тяло, което най-лесно можеше да се копира. Приличаше на много космато дребно кафяво човече с дълги ръце и големи изпъкнали зъби.

Когато се ръкуваха, пролича още един резултат от ъплифтирането. Напълно противоположният палец на шимпанзето силно притисна дланта на Джейкъб, сякаш за да му напомни за себе си, за Човешкия белег.

За разлика от механичния преводач на Бубакуб, Джефри носеше устройство с хоризонтални черни клавиши. Между тях имаше екран с размери около двайсет на десет сантиметра.

Супершимът се поклони и прокара пръсти по клавишите. На екрана се появиха букви:

— ПРИЯТНО МИ Е ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С ВАС. ДОКТОР КЕПЛЪР МИ КАЗА, ЧЕ СТЕ ОТ ДОБРИТЕ.

Джейкъб се засмя.

— Много благодаря, Джеф. Опитвам се, макар че още но знам за какво съм тук!

Джефри отвърна с познатия писклив маймунски смях и за пръв път проговори:

— Сскооро ще научите!

Прозвуча почти като грак, но Джейкъб остана удивен. Речта все още бе почти мъчително невъзможна за това поколение супершими, ала думите на Джефри бяха съвсем ясни.

— След като приключим обиколката си, доктор Джефри ще извърши потапяне с най-новия ни слънчев кораб — каза Кеплър. — Веднага щом комендант Десилва се върне от разузнаване. Съжалявам, че комендантът не беше тук, за да ни посрещне, когато пристигнахме с „Бредбъри“. А сега изглежда, че Джеф ще замине, докато ви излагаме информацията. Това обаче ще прибави драматична нотка — ще получим първия му доклад утре следобед, точно когато свършваме.