Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

— Чудесно — кимна тя. — Притеснявам се обаче какво ще прави Дуейн, докато чакаме. Той е пълен с мъгляви идеи за общуване с призраците. Боя се, че по някакъв начин ще обиди псисъществата и после цялата мъдрост на Библиотеката няма да е достатъчна, за да поправим нещата. Важно е Земята да поддържа добри отношения с най-близките си съседи!

Бубакуб леко повдигна глава и постави късата си ръка зад нея.

— Опит-ваш ли се да излеку-ваш доктор Кеп-лър?

— Разбира се — сковано отвърна Мартин. — Всъщност се чудя как е успял да избегне Законите за условниците. В главата на Дуейн е пълен хаос, макар да признавам, че резултатът му от У-теста е в допустимите граници. Мисля, че успях да го стабилизирам. Но направо се побърквам, докато се мъча да установя основния му проблем. Неговите пристъпи на маниакална депресия напомнят за „светлинната лудост“ от края на двайсети и началото на двайсет и първи век, когато обществото едва не загинало от психическото въздействие на екологичния шум. Това почти унищожило индустриалната култура и довело до период на потисническо управление, което днес хората евфемистично наричат „Бюрокрацията“.

— Да. Чел съм за опита за само-убийство на вашата ра-са. Струва ми се, че след-ващия период, за който говориш, е бил време на мир и покой. Но това не е моя работа. Имате къс-мет, че сте не-кадър-ни даже да се самоубиете. Но да не се отклоняваме. Какво става с Кеп-лър?

Гласът на пила звучеше безизразно, но той правеше нещо с муцуната си… свиваше гънките, които му служеха за устни… и това показваше, че задава въпрос — не, че иска отговор. По гърба на д-р Мартин полазиха тръпки. „Той е арогантен — помисли си тя. — А изглежда, че всички останали го смятат за страхотна личност. Възможно ли е да са слепи за мощта и заплахата, които представлява присъствието на това същество на Земята? В своя културен шок те виждат човекоподобно мече. Дори симпатично! Нима само моят шеф и неговите приятели от Съвета на Конфедерацията са способни да разпознаят един демон от далечния космос?

И кой знае защо тъкмо аз трябва да открия какво е необходимо, за да го умилостивим, като в същото време внимавам Дуейн да си затваря устата и се опитвам да измисля разумен начин да установим контакт със слънчевите призраци! Ифни, помогни на своята бедна сестра!“ Бубакуб все още очакваше отговор.

— Хм, знам, че Дуейн е решен да разгадае тайната на слънчевите призраци без извънземна помощ. Някои от екипа му са категорични по този въпрос. Не бих отишла толкова далеч, че да ги нарека „кожи“, но гордостта им надхвърля нормалните граници.

— Можеш ли да им попречиш да извършат нещо прибързано? — попита Бубакуб. — Той въведе елемен-ти на случай-ност.

— Като това, че покани Фейгин и неговия приятел Демуа ли? Изглеждат безобидни. Опитът на Демуа с делфините му дава известен шанс да бъде от полза. А Фейгин има усет за общуване с други раси. Важното е, че Дуейн има пред кого да излага параноичните си фантазии. Ще поговоря с Демуа и ще го помоля за разбиране.

Бубакуб седна на възглавницата и погледна Мартин право в очите.

— Те не ме интересуват. Фей-гин е паси-вен ро-ман-тик. Де-муа ми се струва глупак. Като всеки приятел на Фейгин. Не, повече ме интере-суват двамата, които причиняват проб-леми в базата. Когато пристигнах, не знаех, че в екипа има шим. Откакто кацнахме, двамата с жур-налис-та само създават неприятности. Всички презират жур-на-лис-та и той вдига шум до небето. А шимът постоянно се вре при Ку-ла… и се опитва да го „ос-во-боди“…

— Искаш да кажеш, че Кула е проявил непокорство? Мислех, че договорът му едва…

Бубакуб скочи от мястото си, оголи острите си зъби и изсъска:

— Не ме прекъсвай, човеко!

Мартин за пръв път чу истинския му глас — пронизително писукане, от което я заболяха ушите. За миг бе прекалено смаяна, за да направи нещо.

Напрегнатата поза на пила постепенно започна да се отпуска. След малко настръхналата му козина отново се заглади.

— Из-виня-вай, човеко-Мар-тин. Не биваше да се раз-гневявам така на един представител на незряла раса.

Тя най-после издиша, като се опитваше да не издаде звук.

Бубакуб седна.

— Не, Ку-ла не е проявявал непокорство. Той знае, че според родител-ското право неговият вид още дълго ще е клиен-тен на моя. И все пак не е хубаво, че този док-тор Джефри дрънка за права без задъл-жения. Вие, човеците, трябва да се научите да укротявате питомците си, защото те се наричат ра-зумни кли-енти благо-дарение са-мо на нашата добра воля. И ако ние, Старите, не ги бяхме обявили за разумни, къде щяхте да сте вие, чове-ците?