Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Кеплър представляваше образец на съвършения достоен учен — освен в моментите, в които дъвчеше един от краищата на дългите си пясъчноруси мустаци. Нервността му изглежда отслабваше с приближаването към Меркурий и базата на „Потапяне в слънцето“, където командваше той.

Но понякога по време на пътуването, особено когато разговорите се насочваха към ъплифтирането или Библиотеката, лицето на Кеплър Придобиваше изражение на човек, който иска да каже много неща, ала не знае как. Нервно, засрамено изражение — сякаш се боеше да изрази мнението си.

След известен размисъл Джейкъб реши, че донякъде причината му е известна. Макар че шефът на проекта „Потапяне в слънцето“ не го издаваше по никакъв начин, той бе убеден, че Дуейн Кеплър е религиозен.

Спорът между ризите и кожите и Контактът с извънземните бяха нанесли тежък удар на институционализираната религия.

Привържениците на фон Деникен разпространяваха вярата си в някаква велика (но не всемогъща) раса, която се била намесвала в развитието на човека и можела пак да го направи. Последователите на Неолитната етика проповядваха за осезаемото присъствие на „човешкия дух“.

И самото съществуване на хиляди пътуващи в космоса раси, почти никоя от които нямаше нищо подобно на догмите на старите земни религии, сериозно накърняваше идеята за всемогъщ антропоморфен Бог.

Повечето от религиите или бяха застанали на някоя от спорещите страни, или се бяха преобразували във философски теизъм. Армиите от вярващи бяха преминали под други знамена, а онези, които бяха останали, не взимаха участие във всеобщата врява.

Джейкъб често се чудеше дали не очакват знамение.

Ако Кеплър беше вярващ, това отчасти обясняваше предпазливостта му. Напоследък имаше достатъчно безработни учени. Директорът не искаше да рискува да се присъедини към тях, като си спечели репутация на фанатик. Джейкъб съжаляваше, че един съвременен човек може да се чувства така. Щеше да му е интересно да чуе неговите възгледи. Но уважаваше очевидното желание на Кеплър да запази мълчание по този въпрос.

От професионална гледна точка обаче го интересуваше начина, по който изолацията подсилваше психическите проблеми на Кеплър. Той очевидно бе изправен пред нещо повече от философско затруднение, нещо, което от време на време му пречеше да изпълнява ръководните си функции и смущаваше научната му увереност.

Мартин, психоложката, често придружаваше шефа си и редовно му напомняше да пие пъстроцветните хапчета, които той носеше в джобовете си.

Джейкъб усещаше завръщането на стария навик, непритъпен от няколкото спокойни месеца в Центъра за ъплифтиране. Искаше да знае какви са тези таблетки почти също толкова, колкото го интересуваше каква е истинската работа на Милдред Мартин в проекта.

Тя продължаваше да е загадка за него. По време на разговорите им на борда на кораба не бе успял да преодолее проклетата й добродушна разсеяност. Снизходителността й към Джейкъб беше също толкова очевидна, колкото прекалената увереност на д-р Кеплър в неговите способности. Мислите на тъмнокожата жена постоянно витаеха някъде другаде.

Мартин и Ларок почти не гледаха през илюминатора си. Психоложката описваше проучванията си за въздействието на цвета и блясъка върху психическите отклонения. Джейкъб бе чул за това по време на срещата в Енсенада. Едно от първите неща, които Мартин направила след включването си в проекта, било да сведе до минимум психогенното въздействие на средата, в случай че „явленията“ се окажат илюзия, предизвикана от стрес. По време на пътуването тя се беше сприятелила с Ларок и унесено слушаше безкрайните му истории за изчезнали цивилизации и древни космически посетители. Журналистът отвръщаше на вниманието, като даваше воля на прочутото си красноречие. На няколко пъти частните им разговори в залата бяха събирали цели тълпи. Понякога Джейкъб също ги слушаше. Когато искаше, французинът можеше да засяга някои чувствителни струни.

И все пак в негово присъствие Джейкъб се чувстваше по-неловко, отколкото с когото и да е от другите пътници. Предпочиташе компанията на по-открити същества като Кула. Извънземният бе започнал да му харесва. Въпреки сложните му очи и невероятните му зъби, вкусовете им в много отношения си съвпадаха.

Прингът беше неизчерпаем източник на простодушни въпроси за Земята и човеците, предимно за отношението на хората към техните клиентни раси. Когато научи, че Джейкъб е участвал в проекта за ъплифтиране на шимпанзетата, делфините и в последно време на кучетата и горилите, той започна да го гледа с още по-голямо уважение.