Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Прозорецът на Лио 5 5 Бернар Фердинанд Лио (1897–1952) — френски астроном, създател на коронаграфа. — Б.пр. в залата остана отворен и през него пътниците можеха спокойно да наблюдават животворния диск.

Една нощ на път за кафемашината Джейкъб спря пред кръглия илюминатор. Беше се събудил след неспокоен сън в малката си каюта. В продължение на няколко минути гледа с полусънни очи, докато не го сепна фъфлещ глас.

— Така изглежда вашето шлънце от афелия 6 6 Най-отдалечената от Слънцето точка в орбитата на планета или комета. — Б.пр. в орбитата на Меркурий, Джейкъб.

Кула седеше до една от малките масички в сумрачната зала. Светещите цифри на стенния часовник зад извънземния показваха 04:30.

Съненият глас на Джейкъб прозвуча дрезгаво.

— Толкова ли… хм… сме близо?

Кула кимна.

— Да.

„Зъбите“ на принга не се виждаха. Големите му устни се свиваха и издаваха смешно съскане всеки път, щом се опиташе да произнесе звука „с“. На слабата светлина очите му отразяваха червеното сияние на слънцето.

— До прищигането ощават шамо още два дни — каза Кула. Ръцете му бяха скръстени на масичката пред него. Широките гънки на сребристата му роба покриваха половината от повърхността й.

Джейкъб леко се олюля и се обърна да погледне към прозореца. Слънчевият диск затрептя пред очите му.

— Добре ли ши? — тревожно попита прингът и понечи да се изправи.

— Не. Не, моля те — повдигна ръка да го спре Джейкъб. — Просто съм уморен. Спи ми се. Имам нужда от кафе.

Той се затътри към автоматите, но по средата на пътя спря, завъртя се и отново погледна към огненото слънце.

— Червено е! — изненадано изсумтя Джейкъб.

— Да ти обяшня ли защо, докато пиеш кафе? — попита Кула.

— Да, моля. — Джейкъб пак се обърна към машините за храна и напитки.

— Прозорецът на Лио пропушка шамо монохромна шветлина — започна прингът. — Направен е от многобройни кръгли плочки, някои от които поляризират, а други забавят шкорощта на шветлината. Те ше въртят една шпрямо друга, за да нащройват шъответната дължина на вълните. Това е извънредно деликатно и находчиво ущройщво, макар и доща ощаряло от гледна точка на галактичешките щандарти… като чашовниците, които вше още ношят някои човеци в епохата на електрониката. Когато получите Библиотеката, този уред ще излезе от употреба.

Джейкъб се наведе напред и се втренчи в първия автомат. Приличаше на кафемашина. Зад прозрачната предна плоскост имаше малка платформа с метална решетка. Ако натиснеше правилния бутон, върху платформата би трябвало да падне чашка за еднократна употреба и от някаква механична артерия да се излее горчивата черна течност, за която копнееше.

Докато гласът на Кула продължаваше да гъгне в ушите му, той любезно мърмореше:

— Аха… да… разбирам…

Един от бутоните в левия край светеше в зелено. Джейкъб импулсивно го натисна.

Сега! Разнесе се бръмчене и изщракване. После се появи чашата! А сега… Какво бе това, по дяволите?

Отгоре падна голяма жълто-зелена таблетка.

Той отвори панела и извади чашата. След секунда върху празната платформа се изля гореща струя и изчезна в канала.

Джейкъб скептично се втренчи в хапчето и разтърка очи с лявата си китка. После стрелна с обвинителен поглед бутона, който бе натиснал.

И едва тогава забеляза надписа: „Извънземен хранителен синтез“. От инфослота под бутона стърчеше компютърна карта, на която бяха отпечатани думите: „Принг: допълнение към храната — кумаринов протеинов комплекс“.

Джейкъб бързо погледна към Кула. Обърнат към прозореца на Лио, извънземният продължаваше да обяснява. Той махна с ръка към адското сияние на слънцето, за да подчертае думите си.

— Това е червената алфа-линия на водорода. Много полезна шпектрална линия. Вмещо да ошлепеем от огромното количещво шлучайна шветлина от вшички равнища на шлънцето, ние виждаме шамо онези региони, където водородът поглъща или излъчва повече от нормалното…

Кула посочи към петнистата слънчева повърхност. Тя бе покрита с тъмночервеникави точици и дъги.

Джейкъб беше чел за тях. Бяха ги открили, когато за пръв път бяха видели слънцето с телескоп по време на затъмнение. Кула очевидно обясняваше как могат да се наблюдават директно.

Той се замисли. Откакто бяха напуснали Земята, извънземният не се хранеше с другите. Само понякога пиеше водка и бира със сламка. Макар че Кула не бе дал основания за такова предположение, Джейкъб смяташе, че това най-вероятно е свързано с някаква културна забрана.