Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Зъбите му проблеснаха за миг, после пилът рязко затвори уста.

Гърлото на Мартин пресъхна. Тя внимателно претегли думите си.

— Извинявай, ако съм те обидила, пил Бубакуб. Ще поговоря с Дуейн и той може би ще накара Джефри да престане.

— Ами жур-налис-та?

— Да, ще поговоря и с Пиер. Сигурна съм, че не е искал да навреди. Повече няма да причинява проблеми.

— Добре — тихо изтътна преводачът на Бубакуб. Извънземният отново се отпусна върху възглавницата.

— Ние имаме големи об-щи цели, двамата с теб. Надявам се, че ще можем да работим заедно. Но знай: средствата ни се раз-личават. Моля те, направи каквото ти е по силите, иначе ще бъда принуден да убия с един куршум два заека, както се изразявате вие.

Мартин мрачно кимна.

Джейкъб остави мислите си да витаят, докато Ларок изнасяше една от безкрайните си речи. Във всеки случай сега дребният французин се опитваше повече да впечатли Фейгин, отколкото него. Джейкъб се зачуди дали е греховно антропоморфизиране да съжали извънземния за това, че трябва да слуша Ларок.

Тримата пътуваха с малка кола през тунелите. Два от кореновите възли на Фейгин бяха вкопчени в нисък парапет, който минаваше на няколко сантиметра над пода. Хората се държаха за друг, разположен по-нависоко.

Джейкъб слушаше с половин ухо. Ларок продължаваше да разисква въпрос, който бе подхванал още на борда на „Бредбъри“: че изчезналите патрони на Земята… онези митични същества, които преди хиляди години започнали да ъплифтират човека и после се отказали по средата… по някакъв начин били свързани със слънцето. Журналистът смяташе, че тази раса може да са самите слънчеви призраци.

— После вземете земните религии. Те разглеждат слънцето като нещо свято! Това е една от общите нишки, които свързват всички култури!

Ларок възбудено разпери ръце, сякаш за да обгърне мащабите на собствената си идея.

— Напълно логично е — продължи той. — И също обяснява защо Библиотеката не е в състояние да проследи произхода ни. И преди са били известни раси от слънчев тип… Ето защо това „проучване“ е толкова глупаво. Но те несъмнено са много редки и все още никой не се е сетил да въведе в Библиотеката тази информация, която едновременно ще реши два проблема!

Човек трудно можеше да опровергае тази идея. Джейкъб вътрешно въздъхна. Разбира се, много примитивни земни цивилизации бяха боготворили слънцето. Небесното светило очевидно бе източникът на топлина, светлина и живот, нещо с чудотворна сила! Примитивните хора бяха минали през този общ етап, през който бяха одушевявали своята звезда.

И тъкмо това беше проблемът. В галактиката нямаше много „примитивни раси“, с които да се сравнява човечеството — главно животни, предразумни ловци и събирачи (или техни аналози) и напълно ъплифтирани разумни същества. Почти не можеше да се открие „междинен“ случай като човека — явно изоставен от своите патрони, без да е научен как да използва новия си разум.

Известно бе, че в такива редки случаи новите разумни мозъци се откъсваха от своята екологична ниша. Те изобретяваха странни научни куриози — чудати закони за причина и следствие, суеверия и митове. Без направляващата ръка на патрон, такива „вълконски“ раси рядко просъществуваха дълго. Настоящата слава на човечеството отчасти се дължеше на оцеляването му.

Самата липса на друг подобен вид затрудняваше оборването на обобщенията. Тъй като в малкия Клон в Ла Пас нямаше примери за слънчев култ, разпространен сред всички представители на един вид, Ларок можеше да твърди, че тези традиции представлявали отражение на недовършения ъплифт.

Джейкъб продължи да слуша още малко, просто за да се убеди, че журналистът не казва нищо ново. Но после остави мислите си да витаят.

От кацането бяха минали два дълги дни. Трябваше да свикне с прехода между части на базата с изкуствена гравитация и такива, в които господстваше едва доловимото притегляне на Меркурий. Запознаха го с членовете на екипа, чиито имена той естествено забрави. После Кеплър нареди на някого да го заведе в стаята му.

Оказа се, че главният лекар в базата „Хермес“ проявява изключителен интерес към ъплифтирането на делфините. Той с готовност прегледа лекарствата на Кеплър и изрази удивление, че са толкова много. После настоя да организират купон, на който всички от медицинския отдел задаваха въпроси за Макакай. Между тостовете, разбира се. И поради тази причина въпросите не бяха чак толкова много.