Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Докато препрочиташе статията, Джейкъб с интерес отбеляза чудесната работа на Библиотечния клон. Оригиналът трябва да бе написан много преди Контакта, на десетки, ако не и стотици, светлинни години от Земята. Семантичните машини в Ла Пас очевидно започваха да свикват с превода на извънземни думи и изрази на смислен английски.

Известно удовлетворение носеше фактът, че Библиотечният институт е бил принуден да иска помощ от хората при програмирането на тези машини след първите катастрофални опити непосредствено след Контакта. Свикнали да превеждат за видове, чиято реч произхождаше от една обща Традиция, отначало извънземните се бяха смаяли от „непостоянната и неточна“ структура на всички човешки езици.

Те отчаяно бяха пъшкали (цвъртели, звънтели или пляскали) от това до каква степен особено английският се е превърнал в контекстуално разхвърляно безредие. За предпочитане бяха латинският или още по-добре къснонеолитният индоевропейски, с тяхната строго организирана структура от склонения и падежи. Хората упорито отказваха да променят своя най-масово разпространен език заради Библиотеката (макар че и кожите, и ризите започнаха да изучават индоевропейски за удоволствие — всяка група поради различни причини) и вместо това пратиха най-добрите си специалисти да помогнат на услужливите извънземни с настройката на машините.

„Прингите служат в градовете и фермите на почти всички пилски планети, освен на самата Пила. Слънцето на този свят, джудже F3, очевидно е прекалено ярко за това поколение ъплифтирани принги. (Прингското слънце е F7.) Поради тази причина генетичните проучвания на прингската зрителна система са продължили дълго след като при нормални обстоятелства би трябвало да е изтекъл ъплифтният лиценз на пилите…

… позволяват на прингите да колонизират само светове клас А, лишени от живот и изискващи тераформиране, но без ограничения за използване, наложени от Института за традиция и Института по миграция. Поели ръководството в няколко джихада, пилите явно не желаят да допуснат техните клиенти да ги посрамят, като допуснат нарушения на по-стар жив свят…“

Данните за расата на Кула говореха много за галактическата цивилизация. Всичко това беше извънредно интересно, но манипулацията, за която се споменаваше, караше Джейкъб да се чувства неловко. Кой знае защо му се струваше, че е лично отговорен.

И тогава получи отдавна очакваната покана за разговор с д-р Кеплър.

Сега седеше в залата и се чудеше кога ученият най-после ще стигне до основния въпрос. Какво представляваха магнитоядните? И какъв бе този „втори тип“ слънчеви същества… които играеха на гоненица със слънчевите кораби и възприели антропоморфна форма, правеха заплашителни жестове на техните екипажи?

Джейкъб отново погледна холоизображението.

Избраната от Кеплър нишка се бе уголемила, изпълваше резервоара и продължаваше да се разширява, докато самите зрители се почувстваха потопени в огнената й маса. Детайлите станаха по-ясни — виещи се валма, които представляваха стягане на линиите на магнитното поле, рояци ярки точици, които танцуваха по границите на зрителния обхват.

Ученият продължаваше монолога си и понякога навлизаше в прекалено специфични за Джейкъб подробности, но винаги се завръщаше към простите метафори. Гласът му звучеше твърдо и уверено и очевидно му доставяше удоволствие да е в центъра на вниманието.

Той посочи към една от недалечните тъмночервени ивици плазма, която се извиваше около няколко ослепително ярки точици.

— Отначало смятахме, че това са обикновени горещи точки свита материя — каза Кеплър. — Докато не ги проучихме. Тогава открихме, че спектърът им изобщо не е такъв.

С помощта на бутоните върху дръжката на показалката, физикът увеличи центъра на субнишката.

Ярките точици се уголемиха. Появиха се и по-малки точици.

— Както си спомняте — продължи Кеплър, — горещите точки, които наблюдавахме по-рано, пак изглеждаха червени, макар и много яркочервени. Това се дължи на факта, че когато бяха направени тези снимки, корабните филтри бяха настроени да пропускат съвсем тесен спектрален диапазон около алфа-линията на водорода. И сега можете да видите какво привлече интереса ни.

„Наистина“, помисли си Джейкъб. Светлите точки бяха яркозелени! Те мигаха като алармени сигнали и имаха цвят на смарагд.

— Филтърът ефикасно изолира няколко дължини на вълните в зелено и синьо, но с разстоянието алфа-линията обикновено изцяло ги затъмнява. Пък и това зелено не е с такава дължина! — Физикът изгледа аудиторията си. Можете да си представите нашето стъписване, разбира се. Никакъв термосветлинен източник не можеше да излъчи такъв цвят. За да премине през филтрите, светлината от тези обекти трябваше не само да е невероятно силна, но и абсолютно монохромна, и температурата на обекта трябваше да е милиони градуси!