Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

— Не — сви рамене Кеплър. Той погледна Ларок. — Гражданинът, който оправдава убийството, въпреки това изпитва угризения. Господин Ларок като че ли не съжалява за нищо, така че или е невинен, или е много добър актьор… а може би в крайна сметка ще се окаже условник!

— В космоса! — извика Мартин. — Това не е възможно, Дуейн. И ти го знаеш. На всеки космодрум е тъпкано с У-приемници. Детектори има и на всеки кораб! Трябва да се извиниш на господин Ларок!

Кеплър се усмихна.

— Да му се извиня ли? Ако не друг, поне аз трябва да знам, че Ларок излъга, когато твърдеше, че му станало лошо от гравитационния тунел. Пратих мазерграма на Земята. Поисках досието му от неговия вестник. И те с удоволствие ми го пратиха. Изглежда, че господин Ларок е опитен астронавт! Напуснал Службата по „здравословни причини“ — израз, често използван, когато нечии резултати от У-тестовете достигат условнически равнища и човек е принуден да се откаже от по-опасна работа. Това може да не доказва нищо, но означава, че Ларок има прекалено голям опит с космически кораби, за да е бил „уплашен до смърт“ в гравитационния тунел на Джефри. Иска ми се да го бях научил навреме, за да предупредя Джеф.

Ларок и Мартин протестираха, но мнението в залата се обръщаше срещу тях. Десилва гледаше французина с леден гняв, който плашеше Джейкъб.

— Чакайте малко — вдигна ръка той. — Защо не проверим дали на Меркурий няма условници без предаватели. Предлагам всички да пратим ретинните си отпечатъци на Земята за удостоверяване на самоличността. Ако господин Ларок не е регистриран като условник, остава доктор Кеплър да ни покаже защо един гражданин може да смята, че има мотив за убийство.

— Добре тогава, за Кукулкан 9 9 Бог на вятъра в митологията на майте. — Б.пр. ! — каза Ларок. — Но само при условие, че го направим всички заедно. — За пръв път по лицето на Кеплър се изписа неувереност.

Заради здравословното състояние на директора, Десилва нареди гравитацията в цялата база да бъде понижена до местното равнище. Контролният център отговори, че това ще отнеме около пет минути. Комендантът отиде до интеркома, обяви идентификационния тест за екипажа и гостите, после отиде да наблюдава приготовленията.

Хората в телеметричната зала започнаха да се разотиват. Ларок вървеше близо до Кеплър и Мартин, сякаш за да покаже готовността си да опровергае обвиненията срещу него. На лицето му беше изписано мъченическо изражение.

Заедно с Джейкъб и двама от екипажа те чакаха асансьора, когато гравитацията се промени.

Всички бяха свикнали с различията в гравитацията. На много места в базата имаше нормално земно притегляне. Но макар че преходът не беше по-приятен от този, границата обикновено се намираше на прага между помещенията. Джейкъб тежко преглътна и един от служителите в базата леко залитна.

Ларок внезапно се хвърли към камерата в ръката на Кеплър. Мартин ахна, директорът изненадано изсумтя. Французинът се затича обратно по коридора. Джейкъб и другите от екипажа инстинктивно се втурнаха по петите му.

Разнесе се проблясък и той усети в рамото си пареща болка. „Добре, оттук нататък поемам аз“, помисли си Джейкъб, докато се мяташе настрани, за да избегне мълнията на зашеметителя.

Чакаше в коридора. До преди малко беше вълнуващо, но сега бе истински ад. Докато очите му се проясняваха, той се облегна на грубата стена.

Беше сам в сервизния коридор. Рамото го болеше и в същото време изпитваше някакво дълбоко чувство на задоволство, разпръскващо се като избледняващ сън. Джейкъб предпазливо се огледа наоколо и въздъхна.

— Значи пое нещата в свои ръце и си мислиш, че можеш да се справиш без мен, така ли? — изсумтя той.

Нямаше представа как се е освободила тази негова друга половина, нито защо се е опитала да се справи без помощта на главната му самоличност. Ала за да се откаже, трябваше да се е натъкнала на проблем.

Отговори му дълбоко негодувание. Г-н Хайд 10 10 Герой от „Д-Р Джекил и г-н Хайд“ на Р. Л. Стивънсън. — Б.пр. беше чувствителен по отношение на ограничените си възможности, но най-после капитулираше.

Това ли бе всичко? Спомни си случилото се през последните десет минути и се засмя. Неговото аморално Аз беше стигнало до непреодолима преграда.

Пиер Ларок се намираше в стаята в дъното на коридора. Насред хаоса, последвал отмъкването на камерата-зашеметител, единствено Джейкъб успя да остане по следите му и егоистично запази правото да го хване за себе си.