Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Въпреки че извънземните бяха изключени от проверката за условници (няколко хилядите галактяни в Слънчевата система нямаше как да отговарят на изискванията и ретините им определено не бяха регистрирани), Кула настоя да включат и него. Като приятел на Джефри, той твърдеше, че макар и символично, имал право да участва в разследването на смъртта на шимпанзето.

Прингът с големи затруднения нагласи огромните си очи пред окуляра. Дълго време седя неподвижно и накрая се отдалечи от машината.

Операторът нагласи височината на окуляра за Хелън Десилва.

След нея дойде ред на Джейкъб. Той изчака да нагласят четеца, после притисна носа, бузата и челото си към него и отвори очи.

Вътре светеше синя точка. Нищо друго. Това му напомняше за нещо, но не можеше да си спомни какво. Точката като че ли се въртеше и искреше — като сиянието на нечия душа.

После се разнесе музикален тон, който му показа, че може да стане. Той се отдръпна назад и направи място на Кеплър, който се облягаше на ръката на Мили Мартин. Когато се разминаха, ученият му се усмихна.

„Ето за какво ми напомня! — внезапно се сети Джейкъб. — Точката прилича на проблясък в човешко око.

Е, добре де, логично е, днес и компютрите почти могат да мислят. Някои даже имали чувство за хумор. Защо не и това? Дай на компютрите очи да хвърлят гневни погледи и ръце да ги слагат на кръста. Остави ги да гледат многозначително. Защо машините да не възприемат особеностите на своите създатели?“

Ларок с уверен вид се настани пред четеца. Когато свърши, той с ледено мълчание седна пред погледите на Хелън Десилва и неколцина от нейните подчинени.

Комендантът на базата бе наредила да донесат храни и напитки. Мнозина от техниците мърмореха, че прекъсвали работата им. Докато наблюдаваше как всички, свързани със слънчевите кораби, се редуват пред четеца, Джейкъб трябваше да признае, че това изисква ужасно много усилия. Изобщо не му бе минало през ум, че Хелън ще поиска да провери всички.

Докато се качваха с асансьора, Десилва отчасти му обясни решението си. След като бяха разделили Кеплър и Ларок в различни кабини, тя влезе в следващата заедно с Джейкъб.

— Едно нещо ме смущава — каза той.

— Само едно ли? — мрачно се усмихна Хелън.

— Ами, особено едно. Щом доктор Кеплър обвинява Ларок, че е саботирал кораба на Джеф, защо не иска да вземе Бубакуб и Фейгин на слънчево потапяне, какъвто и да е резултатът от разследването? Ако Ларок е виновен, това ще означава, че следващото потапяне ще е напълно безопасно.

Десилва замислено го погледна.

— Предполагам, че ако в тази база има някой, с когото мога да споделя нещо, това си ти, Джейкъб. Затова ще ти кажа какво мисля. Доктор Кеплър изобщо не искате в тази програма да участват извънземни. Ясно ти е, че ти го казвам строго поверително, но се страхувам, че обичайното равновесие между хуманизма и ксенофилията, типично за повечето космонавти, в неговия случай е доста нарушено. В цялото си минало се е противопоставял на деникенистката философия и ми се струва, че изпитва хронично недоверие към извънземните. Освен това Библиотеката остави без работа много от колегите му. За човек, който толкова силно обича науката, това трябва да е било особено тежко. Не твърдя, че е кожа или нещо подобно! Той чудесно се разбира с Фейгин и успешно крие чувствата си към другите извънземни. Но може да заяви, че щом един опасен човек е стигнал до Меркурий, има възможност да го последва и друг и да използва безопасността на нашите гости като повод да не ги допуска на корабите.

— Но Кула участва в почти всяко потапяне.

Десилва сви рамене.

— Кула не се брои. Той е клиент. Знам обаче едно — ако стане така, ще трябва да мина през главата на доктор Кеплър. Самоличността на всички в базата е проверена и Бубакуб и Фейгин ще дойдат на следващото потапяне, дори да се наложи да ги замъкна насила! Няма да се разпространят слухове, че човешките екипажи не са надеждни!

Тя кимна със стиснати зъби. Тогава Джейкъб си помисли, че сериозността й е престорена. Помисли си, че я разбира, че е жалко на това прелестно лице да се изписват мъжки изражения. И в същото време се зачуди дали Хелън е съвсем откровена по отношение на мотивите си.

Човекът, който стоеше до мазерното устройство, откъсна лист хартия и го подаде на Десилва. Докато комендантът четеше, в залата се възцари напрегнато мълчание. После тя мрачно даде знак на неколцина едри мъже, които стояха наблизо.

— Поставете господин Ларок под арест. Трябва да го върнем на Земята със следващия кораб.