Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

— С какво обвинение? — извика французинът. — Не можеш да го направиш, неандерталка такава! Ще си платиш за обидата!

Десилва го изгледа така, като че ли беше жалко насекомо.

— Засега сте обвинен в незаконно сваляне на условнически предавател. По-късно може да има още обвинения.

— Лъжи, лъжи! — задавен от ярост, изкрещя Ларок и скочи на крака. Един от персонала го хвана за ръката и го задърпа към асансьорите.

Без да им обръща внимание, Хелън се обърна към Джейкъб.

— Господин Демуа, корабът ще е готов след три часа. Ще съобщя на другите. Можем да поспим по пътя. Пак ви благодаря за това, че овладяхте положението долу.

Тя се извърна преди Джейкъб да успее да й отговори и тихо даде някаква заповед на хората си, като умело скриваше гнева си: условник в космоса!

Джейкъб я наблюдаваше в продължение на няколко минути, докато присъстващите се разотиваха. Смърт, дива гонитба, а сега и углавно престъпление. „Сигурно и аз ще извърша същото, ако някога стана условник… това значи, че има голяма вероятност Ларок да е виновен и за смъртта на Джефри.“

Колкото и да не харесваше французина, никога не го бе смятал за способен на хладнокръвно убийство, въпреки боя с пластмасовата пръчка.

С едната половина на ума си Джейкъб усещаше, че другата доволно потрива ръце… и аморално се радва на загадъчните обрати, които възприемаше случаят „Потапяне в слънцето“.

На път към асансьора го настигна д-р Мартин. Изглеждаше шокирана.

— Джейкъб… нали… нали не смяташ, че Пиер е убил онова глупаво създание? Искам да кажа, че той обича шимпанзетата!

— Съжалявам, но уликите сочат обратното. И аз не харесвам Законите за условниците повече от теб. Само че хората, които са определени за такива, наистина лесно стават агресивни и като е свалил предавателя си, господин Ларок е нарушил закона. Все пак няма защо да се безпокоиш, на Земята ще се оправят. Ларок със сигурност ще бъде изслушан.

— Но… той вече е несправедливо обвинен! — възрази Мартин. — Ларок не е нито условник, нито убиец! Мога да го докажа!

— Чудесно! Доказателствата в теб ли са? — Джейкъб внезапно се намръщи. — Но в съобщението от Земята пише, че той е условник!

Мартин прехапа устни и извърна очи.

— Съобщението беше подправено.

Джейкъб изпита към нея съжаление. Доскоро самоуверената психоложка заекваше и се улавяше за невероятни идеи. Това беше унизително и на Джейкъб му се искаше да е някъде другаде.

— Имаш ли доказателство, че мазерграмата е фалшива? Може ли да го видя?

Мартин вдигна поглед към него. Изведнъж видът й стана крайно неуверен, като че ли се питаше дали да каже нещо повече.

— Екипажът… Ти видя ли съобщението? Онази жена… само ни го прочете. Тя и другите тук мразят Пиер…

Гласът й се провлачи, сякаш знаеше, че аргументите й не са убедителни. В края на краищата, помисли си Джейкъб, комендантът не можеше да ги излъже за съдържанието на мазерграмата, защото нямаше откъде да е сигурна, че никой няма да поиска да я види. И едва ли само заради неприязънта си към Ларок щеше да му даде възможност да я съди и да измъкне всичките й спестявания за седемдесет години.

Или пък Мартин искаше да каже нещо друго?

— Защо не слезеш в апартамента си да си починеш малко? — внимателно предложи той. — И не се тревожи за господин Ларок. За да го осъдят за убийство, на Земята ще им трябват повече доказателства, отколкото имат сега.

Мартин го остави да я отведе при асансьора. Джейкъб се обърна и погледна назад. Десилва продължаваше да дава заповеди на хората си. Д-р Кеплър бе слязъл долу. Кула мрачно стоеше до Фейгин. Двамата се извисяваха над всички други наоколо под огромния жълт слънчев диск.

Докато вратата се затваряше, Джейкъб се зачуди дали това е най-добрият начин да започнеш едно пътуване.

Казваше се проект „Икар“, четвъртата космическа програма с това име и първата, на която подхождаше. Много преди родителите на Джейкъб да се родят — преди Поврата и Договора, преди Лигата на енергийния сателит, дори преди пълния разцвет на Бюрокрацията — старата баба НАСА реши, че ще е интересно да изстреля сонди в слънцето, за да види какво ще се случи.