Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

В отношението й към него обаче имаше нещо странно. Тя изглежда му се доверяваше повече, отколкото би трябвало след няколкото им приятелски разговора. Може би целеше нещо. В такъв случай Джейкъб все още нямаше представа какво.

От друга страна, може би след като напускаха Земята с кораби като „Калипсо“, хората естествено ставаха по-сърдечни. Човек, отгледан на колонията О’Нийл през интроспективен период, предизвикан от политическо оглупяване, може би инстинктивно бе по-доверчив от децата на изключително индивидуалистичната Конфедерация.

Чудеше се какво й е казал за него Фейгин.

Джейкъб отиде при централния купол, във външната стена на който имаше малка тоалетна.

Когато излезе, вече се бе разсънил. От другата страна на купола откри д-р Мартин да стои с двамата двукраки извънземни близо до автоматите за храна и напитки. Тя му се усмихна и очите на Кула приятелски проблеснаха. Даже Бубакуб изсумтя няколко приветствени думи през механичния си преводач.

Джейкъб натисна бутоните за портокалов сок и омлет.

— Знаеш ли, Джейкъб, снощи се оттегли прекалено рано. След като си легна, пилът Бубакуб ни разказа няколко невероятни истории. Наистина бяха удивителни!

Джейкъб леко се поклони на Бубакуб.

— Моите извинения, пил Бубакуб. Бях много уморен, иначе с удоволствие щях да чуя повече за великите галактяни, особено за славните пили. Убеден съм, че историите нямат край.

По лицето на Мартин се изписа напрегнато изражение, ала Бубакуб се изпъчи от удоволствие. Джейкъб знаеше, че е опасно да обижда дребния извънземен, но предполагаше, че посланикът няма да възприеме обвинението в самохвалство като обида. И не можеше да устои на изкушението да го жегне.

Мартин настоя да закуси заедно с тях. Креслата вече бяха вдигнати. Двама от четиричленния екипаж на Десилва се хранеха наблизо.

— Някой виждал ли е Фейгин? — попита Джейкъб. Психоложката поклати глава.

— Не, боя се, че вече повече от дванайсет часа е на обратната страна. Не знам защо не идва при нас.

Необщителността не беше в стила на Фейгин. Когато Джейкъб бе отишъл на другото полукълбо, за да използва телескопа и беше заварил там канта, Фейгин почти не бе разговарял с него. А сега комендант Десилва беше затворила обратната страна за всички други, освен за извънземния.

„Ако Фейгин не се появи до обяд, ще поискам обяснение“, реши Джейкъб.

Мартин и Бубакуб разговаряха наблизо. От време на време се обаждаше и Кула, винаги с извънредна почтителност. Между гигантските устни на принга като че ли постоянно имаше сламка. Докато Джейкъб закусваше, кула бавно изпи няколко течнотръби.

Бубакуб започна да разказва история за някакъв негов патрон, сорос, който преди около милион години участвал в един от малкото мирни контакти между цивилизацията на дишащите кислород и загадъчната успоредна култура на расите, дишащи водород, обитаващи същата галактика.

В продължение на хилядолетия между двете цивилизации царяла враждебност. Винаги, когато помежду им избухвал конфликт, загивала някоя планета. Понякога повече. Добре, че нямали почти нищо общо, така че сблъсъците били редки.

Историята беше дълга и заплетена, ала Джейкъб трябваше да признае, че Бубакуб е отличен разказвач. Той можеше да е забавен и остроумен, стига да станеше център на вниманието.

Джейкъб даде воля на въображението си, докато пилът живо описваше неща, преживявани от малцина човеци: безкрайната странност и красота на звездите, разнообразието на съществата, които обитават планетите. Започваше да завижда на Хелън Десилва.

Бубакуб горещо защитаваше каузата на Библиотеката. Тя бе хранилище на познанието и традицията, обединяващи всички дишащи кислород. Тя осигуряваше приемственост и нещо повече, защото без Библиотеката, видовете щяха да са разделени от бездънни пропасти. Войните щяха да се водят до окончателната гибел на един от противниците. Екологичните престъпления щяха да предизвикват смъртта на цели планети.

Библиотеката и другите Институти предотвратяваха геноцида сред своите членове.

Разказът на Бубакуб достигна своята кулминация и той остави публиката си в благоговейно мълчание. Накрая добродушно попита Джейкъб дали ще им направи честта също да им разкаже нещо.

Джейкъб се смути. От човешка гледна точка той беше водил интересен живот, но определено не забележителен! Какво можеше да разкаже? Явно трябваше да е лично преживяване, или приключение на прародител или патрон.