Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

За известно време.

И тогава на сцената се появил моят прадядо. Се-кво-и не искал нито да продължат да живеят като благородни диваци и да бъдат унищожени, нито напълно да възприемат начина на живот на заселниците и да изчезнат като народ. Той съзнавал силата на писаното слово, но смятал, че индианците винаги ще са в по-слаба позиция, ако трябва да учат английски, за да се образоват.

Джейкъб се зачуди дали някой ще направи връзката, като сравни положението на Се-кво-и и чероките с настоящото затруднение на човечеството.

Ако се съдеше по изражението на Мартин, поне един човек се изненадваше да чуе такъв дълъг исторически разказ от иначе тихия Джейкъб Демуа. Психоложката нямаше откъде да знае за безкрайните уроци по история и ораторско майсторство, с които измъчваха него и другите деца от рода Алварес. Въпреки че се бе отказал да се занимава с политика — черната овца на семейството, — Джейкъб все още притежаваше някои от старите си умения.

— И така, Се-кво-и решил проблема, като измислил черокска писменост. Това било тежка задача, изпълнена с цената на периодични мъчения и изгнание, защото мнозина от племето му се съпротивлявали на неговите усилия. Ала когато свършил, пред тях се разкрил целия свят на литературата и техниката, не само за най-умните, които години наред трябвало да учат английски, но и за средно интелигентните чероки.

Скоро даже привържениците на пълната асимилация приели плодовете на гения на Се-кво-и. Неговата победа дала пример за всички следващи поколения на чероките. Този народ, единственото индианско племе, чийто главен герой бил интелектуалец, а не воин, решил да подходи избирателно.

И това била голямата им грешка. Ако бяха оставили местните мисионери да ги променят по подобие на заселниците, може би щяха да се влеят в класата на фермерите и европейците щяха да гледат на тях като на малко по-нисши бели хора.

Вместо това те решили, че могат да станат модерни индианци и да запазят основните елементи на старата си култура.

И все пак има учени, които смятат, че чероките са имали шанс за успех. Всичко вървяло добре, докато една група от бели хора не открили злато на тяхна земя. Това развълнувало заселниците. Те успели да прокарат закон в парламента на Джорджия, който обявявал земята за ничия.

Тогава чероките направили нещо странно, нещо, което никой не успял да повтори в продължение на стотина години след това. Този индиански народ накарал щатския парламент да отмени решението си! Чероките получили подкрепа от съчувстващи им бели хора и успели да отнесат случая пред Върховния съд на Съединените щати.

Съдът постановил, че тези територии са техни. И чероките запазили земята си.

Но именно тук ги провалила недостатъчната им приспособеност. Тъй като не направили сериозен опит да се впишат в структурата на заселническото общество, чероките не притежавали политическа власт, за да подкрепят справедливостта на своята кауза. Те вярвали във високо моралните закони на новата държава и хитро ги използвали, но не разбирали, че общественото мнение също има силата на закон.

За повечето от техните бели съседи чероките били просто някакво индианско племе. Когато Анди Джаксън 12 12 Андрю Джаксън (1767–1845) — американски генерал, седми президент на САЩ (1829–1937). — Б.пр. казал на съда да върви по дяволите и пратил армията да прогони чероките, те нямало към кого да се обърнат за помощ.

И така, народът на Се-кво-и трябвало да събере малкото си вещи и да извърви трагичния Път на сълзите до нова „индианска територия“ в западните земи, които никой от тях не бил виждал.

Историята на Пътя на сълзите е изпълнена с много примери за смелост. Мъките на чероките били безкрайни. За това време са написани някои вълнуващи литературни творби. Оттогава е останала и тяхната традиционна издръжливост на лишения, която се отразява на духа на този народ чак до наши дни.

Това прогонване не било последната травма, причинена на чероките.

Когато в Съединените щати избухнала гражданска война, чероките също се включили. Брат убивал брата, когато Конфедеративните индиански доброволци се сблъсквали с Обединената индианска бригада. Те се биели също толкова яростно, колкото и войските на белите, и обикновено по-дисциплинирано. А междувременно новите, им домове били опустошени.

По-късно имало проблеми с банди, болести и заграбване на земя. Със своя стоицизъм чероките станали известни като „индианските евреи“. Въпреки че някои други племена изчезнали от отчаяние и апатия пред лицето на извършените срещу тях престъпления, чероките запазили традиционната си самоувереност.