Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Гърлото му бе пресъхнало. Той отпи голяма глътка портокалов сок от течнотръбата, останала от закуската му.

Бубакуб най-после постави ръце на тила си и се поизправи.

— Хубава исто-рия — каза той. — Ще те помоля да ми я за-пишеш, когато се върнем. Земянитите са получили добър у-рок. Ще ти задам обаче няколко въп-роса. Сега или по-късно. Не раз-би-рам някои неща.

— Както желаеш, пил Бубакуб — като се мъчеше да скрие усмивката си, се поклони Джейкъб. А сега бързо трябваше да промени темата, преди извънземният да е започнал да го разпитва за досадни подробности! Но как?

— И аз се насладих на разказа на моя приятел Джейкъб — разнесе се напевен глас иззад тях. — Приближих се колкото можех по-тихо, за да не смутя разказа с присъствието си.

Джейкъб с облекчение скочи на крака.

— Фейгин! — Докато кантът се плъзгаше към тях, всички се изправиха. Той изглеждаше мастиленочерен на рубиненочервената светлина. Движенията му бяха бавни.

— Поднасям ви своите извинения! Отсъствието ми беше неизбежно. Комендантът благосклонно се съгласи да пропусне повече радиация през екраните, за да получа необходимите подхранващи лъчи. Но естествено, трябваше да го направя на обратната страна на кораба.

— Така е — засмя се Мартин. — Нямаме нужда от слънчеви изгаряния!

— Разбира се. И все пак там се чувствах самотен и се радвам, че отново имам компания.

Двукраките седнаха и Фейгин се настани на палубата. Джейкъб се възползва от възможността да промени темата.

— Докато чакаме да започне сърфирането, Фейгин, ние си разказва разни истории. Би ли ни разказал нещо за Института на прогреса?

Листата на канта прошумоляха. Последва кратко мълчание.

— Уви, Приятелю-Джейкъб. За разлика от Библиотеката, Институтът на прогреса не е важна организация. Самото му име е зле преведено на английски. Във вашия език няма думи, които точно да изразяват идеята.

Нашият малък орден е създаден, за да изпълнява една от последните заповеди, които Прародителите оставили на най-старите раси преди да напуснат галактиката. Накратко, това е задължението ни да почитаме „новото“.

За вид като вашия — сирашки, така да се каже, който доскоро не е познавал родствените връзки и дълга, обвързващ патрони и клиенти — може би е трудно да разбере присъщия консерватизъм на нашата галактическа култура. Този консерватизъм не е нещо лошо. Защото при толкова голямо разнообразие, вярата в традицията и общото наследство оказва благотворно влияние. Младите раси се вслушват в думите на по-старите, които по-дълго са се учили на мъдрост и търпение.

И ако ми позволите да използвам английския израз, може да се каже, че ние дълбоко почитаме корените си.

Единствено Джейкъб забеляза, че в този момент Фейгин леко премести тежестта на тялото си. Кантът сви и отпусна късите възлести пипала, които му служеха за крака. Джейкъб се опита да не се задави, когато глътката портокалов сок влезе в кривото му гърло.

— Но трябва да мислим и за бъдещето — продължи Фейгин. — И в своята мъдрост, Прародителите предупредили Най-древните да не презират онова, което е ново под слънцето.

Силуетът на канта се очертаваше на фона на гигантското червено кълбо, тяхната цел. Джейкъб безпомощно поклати глава.

— И когато се разчуе, че някой е открил диваци, бозаещи от цицките на вълчица, вие се втурвате да проверите, нали така?

Отново шумолене на клони.

— Много образно, Приятелю-Джейкъб. Но твоето предположение като цяло е вярно. Библиотеката има важната задача да научи земните раси на онова, което трябва да знаят, за да оцелеят. Моят Институт има по-скромната мисия да оцени до каква степен сте нови.

— Кант Фейгин — попита д-р Мартин, — известно ли ви е дали и преди се е случвало такова нещо? Искам да кажа, има ли и друг вид, който не помни ъплифтиралите го патрони и сам е излетял в галактиката като нас?

Да, уважаема доктор Мартин. Случвало се е няколко пъти. Космосът е невъобразимо голям. Периодичните миграции на кислородната и водородната цивилизации обхващат огромни разстояния и дори гъсто заселените райони рядко са изцяло проучени. При тези придвижвания патроните често изоставят отделни раси, едва надхвърлили животинския стадий. Цивилизованите народи обикновено наказват тези престъпления… — Кантът се поколеба. Джейкъб смаяно осъзна причината. — Но тъй като тези редки случаи обикновено се наблюдават в периоди на миграции — побърза да продължи Фейгин, — има още един проблем. Вълконската раса може да създаде примитивен космически двигател от останките от техниката на своя патрон, но когато излезе в междузвездния космос, тази част от галактиката може да е под Забрана. Вълконите неволно стават жертва на дишащите водород, които могат да са на ред да обитават този звезден куп или спирален ръкав.