Стивън Бруст - Джерег

„Дрънкаш глупости, шефе“.

„Млъквай, Лойош. Омръзнал си ми“.

Крейгар сви рамене.

— Добре де, убеди ме. Тогава какво можем да направим?

— Все още не знам. Остави ме да помисля. И ако ти хрумне нещо повече, кажи ми.

— О, ще ти кажа, естествено. Все някой трябва да мисли вместо теб. Което ми напомня, че…

— Да?

— Една добра новина от цялата тая работа.

— Охо! Нима? И каква е?

— Ами, сега поне имаме повод да говорим с лейди Алийра. В края на краищата тя е братовчедка на Мороулан и е отседнала при него, както чух. Според това, което знам за нея, никак няма да остане доволна, че братовчед й е бил използван от един джерег. Всъщност може накрая да ни се окаже съюзник, стига да подходим правилно.

Извадих една кама и започнах разсеяно да я премятам. Мислех.

— Не е зле — съгласих се. — Добре. Значи първата ми задача е да се срещна с нея и с Мороулан.

Крейгар поклати глава с насмешлива тъга.

— Не знам, шефе. Първо оная работа с вещерството, сега — Алийра. Тук май аз съм този, дето му хрумват идеи. Струва ми се, че се измъкваш. Между другото, какво щеше да правиш без мен?

— Щях отдавна да съм умрял. Намекваш ли нещо?

Той се изсмя и стана.

— Не, нищо. Сега какво?

— Кажи на Мороулан, че идвам да го видя.

— Кога?

— Веднага. И доведи някой магьосник тука да ме телепортира. В момента съм толкова вкиснат, че не мога да разчитам на заклинанията си.

Крейгар излезе, като клатеше глава. Протегнах ръка към Лойош. Той прелетя и кацна на рамото ми. Застанах до прозореца и се загледах към улиците долу. По това време бяха тихи и не много оживени. Уличните продавачи в тази част от града бяха малко и движението преди да падне вечерта — оскъдно. А дотогава щях да съм в Черен замък, на около двеста мили на североизток.

Мороулан, знаех го, щеше адски да се ядоса на някого. Но за разлика от един дзур, един дракон е непредсказуем.

„Това може да се окаже много гадно, шефе“, каза Лойош.

„Знам. Знам“.

Първата ми реакция преди години, когато чух за Черен замък, беше презрение. Първо, на Драгара черното се смяташе за цвета на магьосничеството от стотици хиляди години и е нужно известно безочие, за да наречеш така дома си. И освен това, разбира се, оставаше фактът, че Черен замък се рее. Ей така, виси на около миля над земята и изглежда доста впечатляващо отдалече. По това време беше единственият съществуващ реещ се замък.

Трябва да спомена, че преди Междуцарствието е имало много реещи се замъци. Предполагам, че самото заклинание не е особено трудно, стига да вложиш в него достатъчно труд. Причината днес те да са заличени от адресните указатели е самото Междуцарствие. Един ден, преди около четиристотин години, магьосничеството престанало да действа… просто така. Ако огледаш на подходящи места из околностите, все още можеш да видиш потрошени черупки и пръснати останки от някогашни реещи се замъци.

Лорд Мороулан е’Дрийен се родил по време на Междуцарствието и го прекарал предимно в Изтока, изучавайки вещерство. Това е много рядко за един драгар. Докато източняците използвали краха на драгарското магьосничество, за да обърнат картите и този път те да нахлуят във владенията им, Мороулан кротко трупал умения и сила.

После, когато Зерийка, от дома Феникс, отишла да се поразтъпче по Пътеките на мъртвите и се върнала, стискайки Глобуса в алчните си ръчички, Мороулан се оказал там и й помогнал да изгази до трона. След това се оказал много полезен в изтласкването на източняците и помогнал да се заличат поразиите, останали след тях като спомен от гостуването им.

Всичко това го направило по-толерантен към източняците, отколкото е обичайно за един драгар, особено за Господар на дракони. Отчасти на това се дължи, че накрая започнах да работя постоянно за него, след като за малко не се убихме при първата ни среща. Дребни недоразумения и прочие.

Бавно започнах да разбирам, че всъщност лорд Мороулан заслужава да притежава дом, наречен Черен замък — не че щеше да му пука и за писъка на една текла какво мисля по въпроса. И също така отчасти започнах да разбирам причините, стоящи зад избора на това име.

Трябва да разберете, че Господарите на дракони, особено когато са млади (ако сте внимавали, ще забележите, че Мороулан няма още и петстотин), са склонни към — как да се изразя — възбуда. Мороулан знаеше много добре, че това название на цитаделата му е леко претенциозно и че от време на време някои ще му се подиграват. Станеше ли това, той ги предизвикваше на дуел и ги убиваше с голямо удоволствие.