Стивън Бруст - Джерег

Дотук стига ли ви?

Общо взето, било истинско бедствие. „Войната Дракон — Джерег“ продължила няколко месеца. Накрая, след като императорът на Атира наложил среща между оцелелите водачи на драконите и съвета на джерегите, и им нахлузил на вратовете хомота на принудителния мир, настъпили известни промени. Най-добрите мозъци, най-добрите пълководци и най-добрите воини в дома на Дракона били мъртви, а домът Джерег бил адски близо до пълния банкрут.

Джерегите признават, че до голяма степен губещите са се оказали те. Това би трябвало да се очаква, тъй като те били в дъното на цикъла, докато драконите били почти на върха. Но въпреки това драконите не се гордеят от изхода.

За щастие царуването на Атира продължило дълго, а това на Феникс след тях — още по-дълго, иначе щяло да стане много неприятно, когато домът на Дракона вземел трона и Глобуса, щом дойде редът им, след Феникс. На джерегите им било нужно цялото това време от половин цикъл, докато им дойде редът на трона, или няколко хиляди години, докато си стабилизират бизнеса.

Всичко това го превъртях набързо в ума си и го резюмирах. Оттогава никой дракон не е давал убежище на джерег и никой джерег не се е опитвал да убие когото и да било в дома на Господар на дракони.

Черен замък беше домът на Мороулан е’Дрийен от дома на Дракона.

— Как го е направил според теб? — попита Крейгар.

— Откъде да знам, по дяволите? — отвърнах. — Измислил е някакъв начин да излъже Мороулан, това е сигурно. Мороулан е последното лице на Драгара, което съзнателно би пуснало у дома си подгонен джерег.

— Мислиш ли, че Мороулан ще го изрита, като разбере, че са го изиграли?

— Зависи как точно го е изиграл Мелар. Но ако Мороулан наистина го е поканил там, никога няма да позволи да пострада и няма да му откаже убежище, освен ако Мелар не се е промъкнал вътре без покана.

Крейгар кимна и поседя мълчаливо, замислен.

— Добре де, Влад — каза накрая. — Той не може да седи там вечно.

— Не може. Но може да остане достатъчно дълго. Трябва само да си уреди нова самоличност и да си намери добро място, където да избяга. Можем да го държим под денонощно наблюдение стотици години, а той може да си позволи толкова, ако се наложи.

— Нещо повече — продължих, — не можем да чакаме дори няколко дни. Изтече ли информацията, сме се издънили.

— Смяташ ли, че можем да разположим мрежа от следотърсачи около Черен замък, за да можем поне да го открием, ако напусне?

Свих рамене.

— Предполагам, че Мороулан не би имал нищо против това. Би могъл дори сам да го направи, ако се ядоса, че е използван по този начин, както предполагам, че ще стане. Но пак ни остава проблемът с времето.

— Не допускам — каза замислено Крейгар, — че след като Мороулан ти е приятел, би могъл поне този път…

— Не искам да го питам дори. О, ще го попитам, ако се ядоса достатъчно, но не мисля, че има шанс да се съгласи. Бил е Господар на дракони дълго преди да ми стане приятел.

— Мислиш ли, че можем да направим така, че да изглежда като нещастен случай?

Помислих дълго.

— Не. Първо, Демона държи да се разбере, че са го убили джерег — в това преди всичко е смисълът на цялото начинание. Освен това не съм сигурен, че е възможно. Не забравяй… това трябва да е трайно. Според правилата на Мороулан можем да го убиваме колкото пъти искаме, стига да сме сигурни, че може да бъде и е пресъживен след това. В Черен замък всеки ден убиват някого, но откакто е построен, не е имало нито една трайна смърт. Няма смисъл да му подготвяш нещастен случай, който да не е траен; а имаш ли си представа колко трудно е да нагласиш „нещастен случай“, така че да бъде убит невъзвратимо? Какво да направя, да го накарам да се спъне и да падне върху моргантска кама ли?

— И още нещо — продължих, — ако го убием по този начин, можем да сме адски сигурни, че Мороулан ще хвърли в разследването всичко, с което разполага. Той много се гордее с репутацията си и вероятно ще се почувства „озлочестен“, ако някой умре, макар и „случайно“ в Черен замък.

Поклатих глава.

— Мястото наистина е странно. Знаеш ли колко много дуели се провеждат там всеки ден? И всички до един с единственото условие: да няма рязане на глави и с пресъживяване след това. Той лично ще провери всичко, двайсет пъти, ако Мелар го сполети „нещастен случай“, и е много вероятно да разбере какво се е случило.

— Добре — каза Крейгар. — Убеди ме.

— Има и още нещо. Просто за да го предотвратя, ще е най-добре да покажа ясно, че смятам Мороулан за свой приятел и че няма да позволя да пострада така, ако има начин да го избегна. Твърде много му дължа.