— Чувала ли си, че той е водил войната на Ножа срещу Ченгела?
Двете с Ноуратар кимнаха.
— Бях намесена — каза Ноуратар.
— Защо Уелок го е оставил да води войната? И как я е спечелил? Той не е имал никакъв опит по онова време.
Коути и Ноуратар ме изгледаха.
— Магьосничката в зелено ли? — попита Ноуратар.
— Изглежда, е имал нещо за Уелок, иначе как е щял да го заобиколи — казах. — А ако нашата приятелка магьосничката е маневрирала за него и му е помогнала с войната?
— Смяташ, че тя води войната и срещу теб ли? — попита Коути.
— Може би. Срещнах се с Ларис и той ми направи силно впечатление. Не мисля, че е глупак, но може и да греша. От друга страна, възможно е магьосничката да има нещо за него и да може да го принуди да прави каквото тя иска. Особено ако може да уреди нещата така, че накрая все едно да спечели, или му казва, че може.
— Ако има нещо за него, защо просто не я убие? — попита Ноуратар.
Като за джерег все пак си беше дракон.
— Причини колкото щеш — отвърнах. — Би могъл да не знае коя е тя. Компроматът може да не изчезне със смъртта й. Може да е недостижима за него. Не знам.
— Някаква идея какъв може да е компроматът? — попита Коути.
Намръщих се.
— Какво ли не. Първото ми предположение е, че той е ликвидирал Барит окончателно и магьосничката има доказателство… съвсем лесно, ако тя го е накарала да го направи, да речем, като услуга за помощта й срещу Ченгела.
— Мога да го допусна — каза Коути. Ноуратар беше на същото мнение.
— Съждението е доста забавно — каза Мороулан, — но така и не успявам да разбера с какво помага.
— Опитваме се да разберем какво правят — поясних аз. — Всеки детайл, до който се доберем, помага за сглобяването на цялото.
— Може би — каза той. — Но бих искал да чуя мнението ти защо Магьосничката в зелено ще прави всичко това.
— Кое да прави? — попитах.
— Не съм съвсем сигурен какво прави…
— Точно така.
Той кимна замислено.
— Добре. Разбирам.
Обърнах се към Сетра, която през цялото време не беше казала нито дума.
— Имаш ли някакви идеи или предположения?
— Не точно — отвърна тя замислено. — Но като че ли започвам да подозирам, че отговорът се намира най-вече преди Междуцарствието, в самото начало на заговора. Какво точно са целели?
— Да — казах. — Най-малкото трябва да поразровим тук. — Хвърлих поглед към Ноуратар. Изглеждаше, сякаш страда от зъбобол. Какво пък, трудно можех да я виня.
— Мотивът за това — каза Коути — поне изглежда ясен… било е опит да се спечели Глобусът.
Поклатих глава.
— Казаха ми, че никой дракон не иска Глобуса.
— Ами Ейдрон? — попита Коути и погледна Алийра.
Алийра се усмихна.
— Логично. Но баща ми всъщност не искаше Глобуса, той беше принуден да се опита да го вземе поради чувство на дълг.
Зяпнах я.
— Чакай малко. Баща ти познавал ли е Магьосничката в зелено?
Алийра ме погледна изненадано.
— Ами… мисля, че се познаваха, да. Но ако си мислиш, че точно баща ми е този, който стои зад всичко…
— Не бих казал, че го мисля ; само го проверявам.
Тя ме изгледа с яд и очите й станаха стоманеносиви.
— Щом смяташ, че трябва.
— Смятам. Колко добри познати бяха?
— Виждаха се често, със Сетра, в Дзур планина. Питай Сетра. Тя знае по-добре от мен.
Обърнах се към Сетра.
— Е?
— Съмнявам се — каза тя, — че Ейдрон стои зад подобна конспирация. Не е в неговия стил. Освен това двамата с Барит се разбираха добре.
— Това нищо не доказва — отвърнах аз. — Или най-малкото може да направи подозренията към него още по-силни. И с Магьосничката в зелено ли се разбираше добре?
Сетра притвори очи, сякаш й беше трудно да си спомни.
— В онези времена всички се разбирахме. Ейдрон обаче не беше чак толкова близък с Магьосничката в зелено.
— Значи — казах аз, — ако Ейдрон е чувствал, че е негов дълг да вземе Глобуса, може би е чувствал, че е негов дълг да се погрижи той да е следващият император.
— Не го вярвам! — сопна се Алийра, вече кипнала.
Почнах да се смея. Тя стана, присвила очи.
— Ще благоволиш ли да ми обясниш къде е шегата, Влад?
— Извини ме, но наистина е смешно. Говорим си тук за един тип, който, опитвайки се да вземе Глобуса, изгърмял половината Драгарска империя, сътворил Море от хаос на мястото на най-големия град на Империята, избил не знам колко си милиона души, а ти си ядосана, защото се чудя дали не е фалшифицирал някакво дребно доказателство, за да поразчисти малко пътя си.
Читать дальше