Стивън Бруст - Йенди

Коути също почна да се смее. Изглежда, никой от останалите не го намери за много смешно. Това направи ситуацията още по-смешна и за малко щях да изпадна в истерия.

— Различно е — каза Алийра. — Това предполага да измами Сетра, която му беше приятелка. Все пак в дома на Дракона има нещо, което се нарича чест.

Странно, но това ме отрезви. Не че беше по-малко смешно, но беше и тъжно донякъде. Междувременно Коути също се овладя.

— Добре, Алийра. Може той самият да не го е направил, но да го е направила Магьосничката в зелено, без негово знание, нали?

Алийра си седна и изсумтя.

— Съмнявам се.

— Добре де, а Ейдрон и бащата на Ноуратар, К’лейър, разбираха ли се?

Алийра сви рамене и ме погледна надуто. Обърнах се към Сетра. Тя явно изпита неудобство, но отговори:

— Помня, че имаха разногласия. Не бяха непримирими врагове, но разногласия имаха.

— Разбира се, че имаха! — каза Алийра. — Баща ми смяташе, че драконите са длъжни да вземат трона, К’лейър — не.

Сетра кимна.

— Да, така беше. Не можеха да се разберат за сериозността на проблема.

— Кой проблем?

— Упадъкът на императора. Императорите феникс винаги стигат до упадък в края на управлението си, освен на всеки седемнадесети Цикъл, когато имаме прероден феникс, като Зерайка. Тъй като това бе краят на Великия цикъл — седемнайсет Цикъла, — беше особено лошо. Империята като че ли се разпадаше, на източната граница имаше нахлувания на източняци и Ейдрон смяташе, че Императорът трябва или да отстъпи, или да бъде свален.

— А К’лейър не беше съгласен?

— Не. Помня как ми изтъкваше, че „нахлуванията“ били в територии, в които повечето население бездруго било от източняци. Казваше, че тази земя поначало си е тяхна и че не виждал никаква причина да не си я върнат.

— Мисля, че щеше да ми допадне — рекох.

— Сигурно — каза Сетра. — Наистина беше приятен. И от него можеше да се получи добър император, мисля.

— Изглежда — отвърнах, като погледнах Алийра, — Ейдрон е бил…

— Мисля, че е време за вечеря — прекъсна ме Мороулан. — Може би да продължим след ядене?

Усмихнах се, кимнах, станах и подадох ръка на Коути. Тръгнахме към малката трапезария. Надявах се, че тази храна ще е по-лека за смилане от последната в същата компания.

Което ме накара да си спомня за онова ядене. Което ми напомни дните, прекарани в Дзур планина. Повечето спомени бяха доста приятни.

Но си спомних и един разговор… Онова не можеше да има нищо общо с това . Нали? Цялата тази история, само за да се постигне онова ? Но пък драгарите са си драгари.

— Я чакайте малко!

Мороулан въздъхна и се обърна.

— Да, Влад?

— Току-що…

— Не може ли да почака?

— Ъъъ… Добре, да седнем и да помисля.

Умът ми запрепуска като разгонен кентавър. Мисля, че се блъснах в няколко души и подпрях няколко стени, докато си намеря мястото.

Забелязах, че седим в същите позиции като преди малко. Един слуга донесе вино. Пих, без да го опитвам.

— Е, Влад? — подкани ме Мороулан примирено. — Какво има?

— Мисля, че може би отгатнах кой стои зад това и защо.

Изведнъж привлякох вниманието на всички.

— Продължавай — каза Мороулан.

— Вийра, ама колко е заплетено. Но след като Магьосничката в зелено го е замислила, как да не е?

— Е, кой е, все пак?

— Най-напред ще кажа следното: готов съм да предположа, че преди две-три години Магьосничката в зелено е имала спречкване с лице, с което дотогава е била в приятелски отношения.

Обърнах се към Сетра.

— Прав ли съм?

Тя ме погледна учудено. После ноздрите й се разшириха, очите й се присвиха. След още миг кимна.

— Е, добре, така е.

— Казвай, Влад — подкани ме Мороулан, все още търпеливо.

„Забавляваш се, че държиш всички в напрежение, нали, шефе?“

„Млъкни, Лойош“.

— Добре, ще се изразя така: да допуснем, че Ноуратар току-що е убита. От Мороулан и Алийра. Край на проблема. Така най-правомерният наследник на трона е отстранен, нали? Кой е следващият?

— Алийра — каза Мороулан.

— Правилно. Но се разчува, че тя пък е замесена в джерегска война. Тогава какво?

— Мммм — рече Мороулан. — Съветът би могъл да…

— Да допуснем по-нататък, че съветът е манипулиран. Може би съвсем малко, може би много, но някой дърпа конците.

— Добре, Алийра е отстранена като наследник, ако това искаш да кажеш.

— Точно така. И по същата логика, Мороулан, ти също. Кой е следващият?

Спогледаха се.

— Не знам — каза накрая Алийра.