Стивън Бруст - Йенди

— Аз също. Но в известна степен това е без значение. Сигурен съм, че Магьосничката в зелено знае. Който и да е той, вероятно дори не е замесен — просто е някой, чиято политика е известна. Никой дракон не иска да бъде наследник, казахте. Какъв иска да бъде всеки дракон?

— Главнокомандващ — отвърна без колебание Алийра.

— Точно така. Мороулан, защо не поръчаш да ти донесат онзи списък, ако вече е готов?

— Ами… добре. — Той се съсредоточи за миг. — Носят го.

— Какъв списък? — попита Сетра.

— Помолих Мороулан да се съберат имената на всички, които биха могли да са предложили чародейката атира, помогнала в сканирането на Ноуратар.

— Значи — продължих, — ако Мороулан или Алийра бяха седнали на трона, всеки от двамата щеше да назначи другия за главнокомандващ, тъй че и двамата трябва да се разкарате. Ноуратар преди е била безвредна, но при такова развитие на нещата най-безопасно е тя също да бъде отстранена. Преди Междуцарствието изборът на главнокомандващ е бил очевиден в случай, че Ейдрон стане император, но…

— Кой? — попита Коути.

— Ще стигна до това. Все едно, без негово знание е уредено той да стане наследникът. След като се проваля, фениксите остават на власт, така че проблемът не е спешен. После Мороулан става наследникът, което е чудесно…

— Така ли? — каза Мороулан.

— Да… до внезапната поява на Алийра. Тогава лицето, което е трябвало да бъде главнокомандващ под твоето управление, излиза извън играта. А по-лошото е, че политиката на Алийра се оказва погрешна. И двамата трябва да бъдете отстранени. Барит, който дотогава е бил готов да помогне, тук тегли чертата. Той също трябва да бъде отстранен.

— За да съзрее този план, са били нужни две години — продължих. — Кратък срок за една йенди. Фактът, че се сприятелявате с мен и че аз се издигам толкова бързо в джерег, също трябва да е помогнал доста. Но първо е трябвало да убият Ноуратар.

— Защо? — попита Мороулан.

— Защото Алийра търси навсякъде някой, който да стане Драконовия наследник вместо нея. Тя не би направила нещо преднамерено, за да бъде отстранена от съвета; би сметнала такъв ход за безчестен. Но се мъчеше да намери някой с „по-чисти гени“ или каквото там търсят драконите. Това рано или късно щеше да я доведе до фамилията е’Ланя.

— Така е — потвърди Алийра. — Вече се опитвах да разбера какво е станало с Ноуратар, макар и само заради възможността това да ме отведе до друг неин роднина.

Кимнах.

— Ето защо е трябвало да я убият, иначе веднага щом Алийра я открие, е щяла да разбере, че всъщност е „чиста“.

— Добре — каза Мороулан. — По-нататък?

— Идеята — продължих аз — е била да бъде убита Ноуратар и да се дискредитирате вие двамата с това, че сте ми помогнали. Предполагам, че тук се е получил малък пропуск и че вие е трябвало да бъдете предупредени малко по-рано. Не мисля, че нарочно са го направили толкова рисковано. Но така или иначе се получи… докато двамата с Алийра не развалихте всичко, пресъживявайки Ноуратар. След това е трябвало да импровизират. Първото, което са направили, е било да изпробват Ноуратар, просто за да видят дали тя не може да им бъде полезна като императрица.

— Как? — попита Ноуратар.

— Помниш ли как Магьосницата в зелено те попита какво е отношението ти към плановете за нашествие на Изток? Тогава не го свързах с нищо, но…

— Прав си!

— Прав съм. И ако беше отговорила, че ги подкрепяш, щяха да спрат дотам, да ме довършат и да намерят начин да те убедят да избереш за главнокомандващ подходящото лице. Тъй като политиката ти се оказва погрешна, ти подхвърлят за Ларис, за да хукнеш да го убиваш — той вече не им е нужен — и да се самоотстраниш като наследница.

Коути поклати глава.

— Но защо трябва да продължават с опитите за покушение, Владимир?

Вместо отговор се обърнах към Ноуратар.

— Ако нямаше два провалени опита за покушение срещу мен, щеше ли да повярваш, че те е изиграл, независимо какво са ти казали?

Тя присви очи и поклати глава. Коути кимна.

В този момент, точно по реда си, пристигна слуга, който връчи на Мороулан списъка.

Мороулан го погледна.

— Намери — рекох му — името на лицето, което щеше да назначиш за главнокомандващ в случай, че Алийра не се беше появила.

Той го направи и ченето му увисна. Сетра се наведе през Алийра и дръпна листа от отпуснатата му ръка. Погледна го, кимна и го хвърли на масата с поглед, изстинал като острието на Ледоплам.

— По-добре да се беше опитала да ме убие — въздъхна тя.