Стивън Бруст - Йенди

— Но все още не си казал защо.

— Почакай малко. Сега, за днес.

— Тъкмо се чудех кога ще стигнеш до това. Видя ли какво хвърли оня по тебе?

— Магьосникът ли?

— Не, другият.

— Не. Какво беше?

— Двойка ножове за мятане, големи и с тънки остриета. И бяха нацелени точно в главата ти.

— Но аз залегнах.

— О, стига, Влад! Как би могъл да знае, че ще реагираш толкова бързо?

— Защото ме знае — проучил ме е. Портата на смъртта, Коути. Аз бих направил точно това — винаги съм се стараел да го направя колкото може по-добре.

— Трудно ми е да…

— Добре, само за минутка. — Изревах към вратата… — Мелестав! Прати Крейгар при мен.

— Окей, шефе.

Коути ме погледна заинтригувано, но й вдигнах пръст да изчака, Крейгар влезе. Спря се, хвърли поглед на Коути и ме изгледа.

— Тази дама — уведомих го — е Камата на джерег. — Погледнах я питащо.

— Защо не? — каза тя. — Все едно, вече е без значение.

— Така. Освен това е известна като Коути. Коути, това е Крейгар, моят помощник.

— Това ли съм аз? — учуди се той. — Не знаех.

— Седни. — Той седна. — Така. Крейгар, ти си Ларис.

— Аз съм Ларис. Аз съм Ларис? Току-що каза, че съм твоят помощник.

— Млъкни. Ти си Ларис. Съобщават ти, че седя в един ресторант. Какво правиш?

— Ъъъ… пращам веднага убиец.

— „Убиец“? Не четирима?

— Четирима ли? Защо да ти пращам четирима? Ларис иска да те убие, не да ти отдава имперски почести. С четирима убийци имаш трима свидетели на случката. Ще ти прати някой добър. Има много „работници“, които ще те свършат без проблем, стига да знаят къде седиш в ресторанта. Ако не може да намери добър, ще прати двама. Но не четирима .

Кимнах и погледнах Коути.

— Стилът на „работата“ ви с Ноуратар ви пази от контакти с много джереги. Но Крейгар е прав.

— Това ли е станало, шефе? — попита Крейгар учудено.

— Ще ти обясня по-късно. Сега, да предположим, че не разполагаш с един, който ще се оправи, или с двама. Все едно по каква причина, решаваш да изпратиш четирима. Какво им казваш да направят?

Той помисли за миг.

— Зная ли къде точно седиш и какво е разположението вътре?

— Онзи, който ти е съобщил, ти е описал и това, а ако не е, свързал си се с него и си го разпитал.

— Добре. Тогава им описвам всичко и им казвам: „Влизате вътре и го оправяте“.

— Няма да им кажеш да изчакат отвън?

Той поклати глава и ме погледна още по-объркано отпреди.

— Защо ще ти давам възможност да си станал и в движение? Ако си седиш…

— Да — каза изведнъж Коути. — Когато излязох навън, те просто си стояха така, чакаха. Това ме озадачи, но чак сега си давам сметка. Прав си.

Кимнах.

— Което означава, че или Ларис, или лакеят му, е пълен смотаняк, или… това е всичко засега, Крейгар.

— Ъъъ… добре. Е, надявам се, че помогнах. — Той поклати глава и излезе.

— Или — продължих към Коути, — в края на краищата той всъщност не се е опитвал да ме убие.

— Ако се опитва да те подведе — каза тя, — нямаше ли да го направи по-добре? В края на краищата ти се досети. Ако ще използваш успеха или провала, за да докажеш намерение…

— Ако следваме тази логика, то тогава от мен се очаква да се досетя, че е само блъф, нали? Хайде стига, мила. Не сме йенди все пак.

— Добре. Но все още не си казал защо ще иска само да блъфира.

— Точно това е хитрото — признах аз.

Тя изсумтя.

Вдигнах ръка.

— Казах само, че е хитро — не че аз не съм по-хитър. Очевидната причини той да не ме убива е, че иска да остана жив.

— Вярно — каза тя. — Гениално.

— Така. А каква може да е причината да иска да остана жив?

— Ами, знам поне една основателна причина, но не мисля, че си неговият тип.

Пратих й въздушна целувка и заорах напред.

— Значи съществуват няколко възможни причини, поради които той би могъл да иска да остана жив. Ако някоя…

— Кажи една.

— Ще се върна на това след малко. Ако някоя от тях е вярна, то тогава той може би се надява, че ме е подплашил достатъчно, за да се разберем. Може да получим вест от него всеки момент, да ме попита дали приемам условията му. Ако получа, отговорът ми ще зависи от това, дали ще мога да отгатна какво цели, за да разбера доколко иска да ме остави жив. Схвана ли?

Тя поклати глава.

— Сигурен ли си, че не си отчасти йенди? Все едно. Продължавай.

— Така. Сега, колкото до причините, поради които може да ме иска жив, първото, което ми идва наум, е… може да не му харесва нещо, което ще се случи след като умра. Е, значи… какво става, след като умра?