Стивън Бруст - Талтош

Мороулан кимна.

— Беше заспала — умряла всъщност — около седемстотин години.

Алийра кимна и видях сълза в окото й. Каза много тихо:

— Сега е царството на Преродения феникс, нали?

Мороулан кимна.

— Казах му, че ще е — рече тя. — Велик цикъл — седемнайсет цикъла; трябва да е Прероден феникс. Той не искаше да ме чуе. Мислеше, че е краят на цикъла, че може да възникне нов. Той…

— Той създаде море от хаос, Алийра.

— Какво?

Реших, че „той“ трябва да се отнася за Ейдрон. Съмнявах се, че можеше да се намери по тези краища.

— Не толкова голямо като първоначалното, може би, но е налице — на мястото на някогашния град Драгара.

— Някогашния — повтори отпаднало тя.

— Сега столицата на Империята е Адриланка.

— Адриланка. Едно крайморско градче, нали? Кулата на Кийрон не беше ли там?

— Стражата на Кийрон. Там беше. Рухна в морето, по време на Междуцарствието.

— Между… О. Разбира се. Как свърши то?

— Зерайка, от дома на Феникса, върна Глобуса, който неизвестно защо падна тук, в Пътеките на мъртвите. Позволиха й да се върне с него. Аз й помогнах — добави той.

— Разбирам. — Мороулан седна до нея, аз седнах до Мороулан. Алийра каза: — Не познавам Зерайка.

— Няма как да я познаваш. Все още не беше родена. Тя е единствената дъщеря на Верной и, хм, оня, за когото беше омъжена.

— Лудин.

— Точно така. И двамата умряха при Бедствието.

Тя кимна и се сепна.

— Чакай малко. Щом двамата са умрели при взрива, а Зерайка все още не е била родена, как е възможно да…

Мороулан сви рамене.

— Сетра има нещо общо с това. Молил съм я да ми обясни, но тя само ме поглежда хитро. — Той примига. — Оставам с впечатлението, че каквото и да е направила, е била твърде заета да го направи, за да те спаси така изцяло, както би искала. Предполагам, че си й била втората по важност, след като се погрижи да има Императрица. Зерайка е последната от дома Феникс.

— Последният феникс? И не може да има друг? Но това означава, че Цикълът е нарушен. Ако не сега, то в бъдеще.

— Може би — каза Мороулан.

— Не може ли да има друг феникс?

— Откъде да знам? Тепърва ни чака цял Цикъл. Попитай ме пак след няколкостотин хиляди години, когато ще е важно.

По изражението на Алийра разбрах, че този отговор никак не й хареса, но тя не реагира. След кратка пауза попита:

— А какво се случи с мен?

— Не го разбирам напълно — каза Мороулан. — Сетра успя да съхрани душата ти под някаква форма, въпреки че беше изгубена. В един момент — предполагам скоро след като Зерайка взе Глобуса — един магьосник атира те намерил. Изучаваше некромантика. Не мисля, че е разбрал какво притежава. Ти беше проследена и…

— Кой ме е проследил?

— Двамата със Сетра — каза той, загледан в лицето й. После хвърли поглед към мен и добави: — И други помогнаха, наскоро.

Алийра затвори очи и кимна. Мразя, когато си говорят през главата ми.

— Имахте ли неприятности, докато ме върнете?

Двамата с Мороулан се спогледахме.

— Не си струва да го обсъждаме — рекох.

Алийра ме погледна, после ме погледна отново, с присвити очи. После се вторачи в мен, сякаш искаше да надникне вътре. И каза:

— Ти пък кой си?

— Владимир Талтош, баронет, от дома Джерег.

Тя ме изгледа малко по-продължително, после поклати глава и отново се обърна към Мороулан.

— Какво има? — попитах.

— Нищо. — Тя се надигна изведнъж, или по-скоро се опита, и седна отново. Намръщи се. — Искам да се махна оттук.

— Вярвам, че ще разрешат на Влад да напусне. Ако го направят, той ще ти помогне.

Тя ме погледна, после отново погледна Мороулан.

— Какво ти става?

— Аз съм жив. Няма да ми позволят да се върна от Пътеките на мъртвите. Ще остана тук.

Алийра го зяпна.

— Как пък не. По-скоро ще те видя умрял.

Трудно ми е да преценя точния момент, в който престанах да мисля за себе си като за нечий бияч, който от време на време върши „работа“, и започнах да се възприемам като убиец на свободна практика. Това е така, отчасти защото работех за няколко различни души в кратък период, през и след войната, в това число и за самия Уелок, което прави нещата малко объркани.

Хората наоколо със сигурност започнаха да мислят за мен по този начин много преди да ми хрумне на мен самия, но не смятам, че собственото ми мислене се промени преди да добия професионални навици и добър подход към работата.

Отново ще кажа, че не е ясно кога точно се появи, но определено беше в сила, когато приключих със седмата си работа — убийството на едно лайненце, казваше се Райет.