Стивън Бруст - Талтош

— Така. Знам къде сме.

След това трябва да е последвал телепорт, но за него нямам спомен и толкова по-добре.

Крейгар се присъедини към мен веднага след като взех нещата на Тагичатин и, за моя изненада и задоволство, Нийлар прояви по-голяма лоялност, отколкото бих очаквал от един бивш шеф. Разбира се, имах някои проблеми в началото, тъй като в организацията ми имаше няколко души, които трудно можеха да възприемат сериозно един източняк като шеф.

Убедих ги, без да убия никого от тях, което смятам, че е сериозно постижение. Всъщност нямах сериозни проблеми с ръководенето на територията си — докато едно лакейче, Квион, не издъни всичко.

Сетра Лавоуд, Чародейката, Тъмната дама на Дзур планина, ме изгледа изпод дългите си мигли. Зачудих се защо не ме попита какво съм дал на Мороулан и реших, че или се досеща какво е било, или знае, че няма да отговоря. Чувствах се войнствено, въпреки че не съм сигурен защо. Може би имаше нещо общо с това, че да се измъкна от Пътеките на мъртвите ми бяха помогнали самите Мороулан и Алийра, не знам.

Тези две важни особи бяха свършили разказа си и гледаха Сетра. Седяхме си доста удобно в библиотеката на Дзур планина. Чаз ни сервираше вино, мигаше много и мляскаше звучно.

— Доволна съм — най-накрая заяви Сетра. — Алийра, твоето присъствие е нужно на Империята.

— Дадоха ми да разбера — каза Алийра.

„А ние останалите какво, печена кетна ли сме?“

„Млъкни, Лойош“, казах, въпреки че бях склонен да споделя чувствата му.

— И, Влад — продължи Сетра, — да знаеш, че съм ти в дълг. И не го казвам току-така. А ако смяташ, че това не може да ти помогне, значи си глупак.

— Тя го казва и от мое име — каза Мороулан.

— Че съм глупак ли?

Той не ми отговори.

— И аз ти дължа нещо — каза Алийра. — Може би някой ден ще ти се отплатя.

Облизах устни. Това заплаха ли беше? Ако да, защо? Всички ме гледаха, освен Чаз, който като че ли търсеше насекоми в ъгъла. Не знаех какво да кажа, затова казах:

— Чудесно. Мога ли вече да се прибирам вкъщи?

Възстанових повечето пари, които беше свил Квион, тъй че накрая май всичко свърши добре. Оттогава съм се виждал един-два пъти с Мороулан и трябва да кажа, че за драгар се държи свястно. Той на няколко пъти ми предложи да се съберем със Сетра и Алийра, но засега мисля да съм пас.

Казах на Кийра, че съм изгубил шишенцето, но колкото и да е странно, тя не изглеждаше притеснена. На Мороулан така и не му казах какво имаше в него. Когато ме попита, само се усмихвам и го поглеждам хитро. Не знам, може и да му го кажа някой ден. Но пък може и да не му го кажа.

© 1988 Стивън Бруст

© 2003 Валерий Русинов, превод от английски

Steven Brust

Taltos, 1988

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

ИК „БАРД“, София, 2003

ISBN: 954–585–513–4

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9577]

Последна редакция: 2008-12-04 12:00:00