Стивън Бруст - Талтош

Когато новопоявилият се приближи достатъчно, за да мога да видя лицето му, реших, че физиономията му не може да се нарече неприязнена. Не мисля, че можеше да се нарече чак дружелюбна — не и при толкова плоско чело и устни, тънки като лист хартия. Приближи се още, забелязах, че диша, и не можах да реша дали да се изненадам, или не.

После той спря и челото му се набръчка. Погледна ме и каза:

— Ти си източняк.

След това погледът му се отмести към Мороулан и очите му се разшириха.

— А ти си жив.

— Как позна? — обадих се.

Мороулан ме скастри:

— Млъкни, Влад. — После се обърна към Господаря на дракони и каза: — Идваме по работа.

— Живите не идват тук.

— А Зерайка?

Устата на драгара се кривна на една страна.

— Феникс. Специален случай.

— Все едно, вече сме тук.

— Може да се наложи да представите случая си пред Властелините на Съда.

— Ами — каза Мороулан, — ние точно за това сме дошли.

— И сигурно ще се наложи да се докажете.

— Естествено — каза Мороулан.

— Кажи как? — намесих се аз.

Той се обърна към мен и ми се озъби.

— Ще ви се наложи да надвиете шампиони по…

— Трябва да е някаква шега — рекох.

— Млъкни, Влад — каза Мороулан.

Поклатих глава.

— Защо? Можеш ли да ми изтъкнеш поне една сериозна причина да трябва да си пробиваме с бой път до Властелините на Съда, само за да могат после да ни унищожат затова, че сме тук?

— Ние сме от дома на Дракона — каза непознатият. — Бием се, защото това ни харесва. — Усмихна ми се гадно, обърна се и се отдалечи.

Двамата с Мороулан се спогледахме. Той сви рамене и за малко щях да го сръгам. Огледахме се отново и се оказахме обкръжени от Господари на дракони. Преброих дванайсет. Една от тях пристъпи напред и каза:

— Е’Барит. — И извади меча си.

Мороулан каза:

— Е’Дриен. — И извади своя. Отдадоха си чест.

Отстъпих крачка и попитах:

— Сигурен ли си, че можем да ги докоснем, както и те нас?

— Да — отвърна Мороулан, след като застана срещу противника си. — Иначе не би било честно.

— О. Разбира се. Колко съм тъп.

Приближиха се на няколко стъпки един от друг. Противничката на Мороулан погледна меча му и нервно облиза устни.

— Не се безпокой — каза Мороулан. — Той прави само каквото аз му кажа.

Тя кимна и зае нещо като гард, с лява ръка напред, стискаща камата. Мороулан извади кама и зае същата поза. Той пръв удари с меча и тя блокира. Опита се да го наръга с камата в корема, но той отби удара, изкара я от равновесие с меча си и я удари силно в гърдите с камата си.

Потече й кръв. Мороулан отстъпи назад и отдаде чест.

— Аз ли съм следващият, или ще се оправиш с всички? — попитах го.

Един от чакащите Господари на дракони рече:

— Ти си следващият, мустак. — Пристъпи напред, извади меча си и застана срещу мен.

— Чудесно — рекох, измъкнах ловко един от ножовете за мятане от наметалото и го метнах в гърлото му.

— Влад! — извика Мороулан.

— Моя си го покрих — казах аз, докато го гледах как подритва на земята, на шест стъпки от жертвата на Мороулан. Изсъскаха няколко меча, извадени от ножниците. Лойош полетя към един от драгарите, докато си вадех рапирата. Хрумна ми, че може да съм нарушил някакви рамки на благоприличие.

Мороулан изруга и чух ек на стомана в стомана. После точно пред мен се оказаха двама от тях. Финтирах замах към очите им, хряс, хряс, бързо се превъртях да видя какво става зад мен, отново се превъртях и метнах три шурикена към най-близкия корем. Друг Господар на дракони за малко щеше да ми отсече главата, но пък аз го пернах по дясната ръка толкова лошо, че не можа да задържи меча. Всъщност успя да ме заплаши за малко с камата си, която заплаха приключи, щом върхът на рапирата ми го мушна много чисто в гърдите.

Междувременно в лявата си ръка имах друг нож за мятане, изваден този път изпод яката. С негова помощ забавих тоя, дето беше най-близо до мен, след което нападнах друг и свърнах встрани на сантиметър извън обхвата на меча му. Атаката му не улучи, след което Лойош налетя в лицето му, а след това му разпрах гърдите и гърлото с рапирата си.

Зърнах някакво движение с крайчеца на окото си, затова пристъпих встрани и замахнах, после се зачудих дали нямаше да посека Мороулан, но не, оказа се, че съм посякъл някой друг, и го подминах още преди да е паднал на земята. Зърнах Мороулан, който се биеше като луд, после Лойош изкрещя в ума ми, залегнах, превъртях се и един меч изсвистя над главата ми.

Надигнах се, с лице срещу противника си — жена, финтирах два пъти и й резнах гърлото. Мороулан се дуелираше с двама и за миг помислих да му се притека на помощ, но тогава ми налетя още един и вече не помня как го разфасовах, но трябва да съм го направил, защото не пострадах.