Стивън Бруст - Атира

— Значи Лораан и джерегът те намериха — каза тя. — Как ги надви?

— Не аз. Той ги надви.

Очите на Сейра се обърнаха към момчето текла и се ококориха.

— Той?

— Да. Той премахна магията на Лораан, той отвлече вниманието на убиеца и накрая сам уби Лораан.

— Не ти вярвам.

— Все ми е едно.

Сейра захапа устна.

— Все пак какво точно го сполетя?

— Не знам със сигурност. Предположенито ми е, че шокът от това, че само държи, да не говорим, че използва моргантска кама, е бил прекалено силен и мисля, че си удари главата и беше зашеметен преди това, а на всичко отгоре уби собствения си господар. Събуди се, след като ни телепортирах, зяпна ръката си, захапа я, изпищя и оттогава не е казал нито дума.

— О!

— Иначе прави каквото му се каже, храни се и ходи по нужда сам.

— И това е всичко?

— Да.

— Какво ще правиш?

— Ще се махна. Ще е срамота да оставя селяните да ме убият, след като се спасих от Лораан и джерега.

— И искаш да се погрижа момчето и сестра му да се върнат в дома си?

— Не, само сестра му.

— Какво искаш да кажеш?

— Помисли малко. Момчето го виждаха с мен, приятелите му се опитаха да го набият и всички ще се сетят, че той най-малкото е помогнал в убийството на Негова милост, когото всички много си харесваха, копелето му с копеле. Що за живот го чака това хлапе, ако остане тук?

— Какво ми говориш?

— Говоря за това, че той спаси живота ми, няколко пъти, и единствената му награда бе да изпита такъв шок, че да полудее.

— Какво можеш да направиш за това?

— Мога да се опитам да го излекувам и междувременно да го опазя.

— Значи ще се скитащ, ще бягаш непрекъснато от джерегите и ще водиш със себе си и едно дете?

— Да. Поне докато не се излекува. След това не мисля, че вече ще е дете — и ще може сам да направи избора си.

— Защо мислиш, че няма да те намрази?

— Вероятно ще ме намрази.

— Защо мислиш, че можеш да го излекуваш?

Влад сви рамене.

— Имам някои идеи. Ще ги изпробвам. А и познавам някои хора в случай, че се отчая.

— И ще го отведеш далече от семейството му и…

— Да. Докато се излекува. След това зависи от него.

Сейра го изгледа продължително, после избухна:

— Ти си луд!

— Не, просто имам дълг. И смятам да го изплатя.

— Аз…

— Ти можеш да върнеш момичето при семейството му и да обясниш какво правя.

— Те изобщо няма да ти го позволят. Ще те хванат и ще те убият.

— Как? Избягвам джерег вече повече от две години. Със сигурност ще мога да избегна и няколко селяци, докато излекувам момчето.

Сейра се обърна и погледна Савн, който все така се взираше в пламъците на огъня, и Полий, която гледаше брат си с насълзени очи.

— Полий, ти какво мислиш за всичко това?

— Не знам — отвърна тя с тънък гласец. — Но той го направи това на Савн, така че трябва да го излекува и после да го върне.

— И аз смятам така — каза Влад.

— Не разбираш ли — каза умислено Сейра, — че пътуването с момчето ще те направи десет пъти — сто пъти по-лесна мишена за дома Джерег?

— Разбирам.

— Действай бързо тогава — каза Сейра.

— Така смятам — отвърна Влад.

— Имаш ли поне провизии за пътуването?

— Имам злато, мога да се телепортирам и мога да крада.

Сейра поклати глава.

Влад стана и протегна ръка.

— Савн, хайде.

Момчето послушно стана и Сейра се взря в очите му. Бяха празни.

— Наистина ли можеш да излекуваш ума му? — попита тя.

— По един или друг начин, ще го направя — отвърна Влад.

Полий стана и прегърна брат си, но той като че ли не го забеляза. Тя отстъпи, хвърли неописуем поглед на Влад, отиде до Сейра и кимна.

— Не знам какво да ти кажа, източняко — каза Сейра.

— Би могла да ми пожелаеш късмет.

— Да. Желая ти късмет.

Той хвана момчето за ръка и го поведе навътре в гората, бавно и с усилие, сякаш раните още го мъчеха. Сейра прегърна момичето и то не се възпротиви, и двете гледаха след източняка, човека и двата джерега, докато те не се скриха от поглед.

— Желая ти късмет — тихо повтори Сейра след тях.

После се обърна към момичето и го хвана за ръката.

— Хайде. Да се връщаме у дома. Вашият Празник на жътвата започва, а боговете само знаят какви зверове живеят тук.

Момичето не каза нищо. Само стисна силно ръката на Сейра.

© 1993 Стивън Бруст

© 2003 Валерий Русинов, превод от английски

Steven Brust

Athyra, 1993

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008

Издание:

ИК „БАРД“, София, 2003

ISBN: 954–585–513–4