Стивън Бруст - Атира

Малкият джерег го гледаше напрегнато, сякаш очакваше от него да му докладва за видяното.

— Самият прорез е плитък — каза му той, подражавайки на гласа на майстор Знахар, — но белегът ще остане от коляното до глезена и ще трябва доста плат, за да го покрия. Дано да ми стигне — добави на себе си. После забеляза колко се е накървавила водата и реши да намери някой поток и да вземе чиста вода, щом си почине.

Влад продължаваше да бълнува. Савн се увери, че дишането му е добро и че гърлото му се е изправило, след което наряза останалата част от чаршафа на ивици. Чудеше се защо гърлото му се беше изкривило толкова странно и какво го беше накарало да се оправи. Трябваше да попита майстора за това.

Майстор Знахар несъмнено щеше да реши, че днес е изкарал деня си добре в изучаването на бъдещия си занаят, но Савн нямаше намерение да му разказва.

Огледа за последен път Влад. Доколкото можеше да прецени, източнякът щеше да се оправи; дори беше спрял да бълнува. За миг Савн се взря в него, удивен от това, че беше толкова близо до смъртта само допреди няколко минути, а ето че сега спеше кротко, все едно че нищо лошо не го беше сполетяло. Изпита необяснимо притеснение, сякаш здравето на Влад се подиграваше с цялата работа, която бе свършил. „Така и няма да разбера как са сглобени хората“, промърмори си той.

Тя кацна на ниския клон на един от близките салкъми и загледа любовника си, очаквайки да й даде знак да убива. Но такъв знак не дойде.

Битката, в която се беше включила преди малко, й донесе радост, но когато Даващия пострада, любовникът й нададе писък, сякаш самият той беше ранен. Съжаляваше, че не разбра заради какво бе цялата битка, след като сякаш никой не държеше да изяде никого, но с това вече бе свикнала. Съжаляваше също така, че любимият й така и не можеше да реши веднъж завинаги дали мекият долу е приятел, или враг.

Любимият й продължаваше да го гледа напрегнато и тя долавяше настроенията му — ту подозрителност, ту насмешка, ту нещо много подобно на дружелюбие — но все някак колебливо, и никакво твърдо решение. Зави нетърпеливо опашка, но той не забеляза, а след това изведнъж разбра, че Даващия ще живее. Това я изненада, въпреки че така и не си беше дала сметка как е разбрала, че ще умре.

И точно в този момент любимият й изведнъж се обърна, полетя и кацна до нея.

Е, добре, нека мекият да живее. Дано той или Даващия скоро да им дадяха някаква храна. Беше гладна и мразеше да ловува.

Савн забеляза, че сенките са се удължили, и се зачуди дали не е заспал, седнал с гръб до дървото. Всичко беше съвсем притихнало. Провери дишането на Влад, което си беше в ред, а после огледа превръзката на крака — беше подгизнала. Махна я и прегледа раната. Вече не кървеше — поне не и докато махаше превръзката. Знаеше, че има начин да се сваля превръзка, без раната да закърви отново, но не можеше да си го спомни. Ядоса се, че можа да се справи с нещо толкова сложно като това да накара дробовете на Влад да заработят отново, а не можеше да си спомни как се превръзва една нищо и никаква рана.

Но я почисти отново, като пестеше водата, а после я уви с онова, което бе останало от чистия чаршаф от Тем. Отново забеляза колко се накървави водата и се зачуди дали е важно; в края на краищата беше кръвта на Влад; може би за него беше по-добре.

Отново се облегна на дървото. Замисли се дали трябва да се върне в дома на майстор Знахар, където го чакаха, но не искаше да остави Влад сам. Предпочиташе да не рискува с никого и с нищо, нито неволно, нито нарочно, и така да развали цялата работа.

След като тази мисъл се оформи в главата му, осъзна, че е доволен от себе си — успял беше да се справи с много трудна задача в условия, които съвсем не можеха да се нарекат идеални, въпреки че имаше съвсем смътна представа за проблема, да не говорим за решението му. Погледна Влад и се усмихна, после погледна двата джерега, кацнали вече един до друг на земята и с прибрани крила.

— Имам чувството, че мога да се справя с всичко — каза им.

По-малкият го изгледа за миг, после се изви, отпуснал глава, и загледа Влад. Каква ли беше връзката между Влад и двата джерега? Разбираше, че трябва да има нещо общо с вещерството, но каква точно? Щеше ли да го научи някога? Щеше ли да стане някога достатъчно добър вещер, за да може да прави сам такива неща?