Стивън Бруст - Атира

Първо трябваше да отреже ивиците плат, преди да започне с каквото и да било друго, за да са готови. И трябваше да среже ножницата… А втората тръба? О, да, канията на камата на Влад. Тя също беше от кожа. Щяха ли двете да се вместят в каната?

Изпита внезапна паника при мисълта, че е изпуснал някъде торбата с храна, но се оказа, че е до него — беше я оставил, когато се наведе да огледа Влад. Извади каната с вода, която беше взел от Тем. Да, устието беше добро, широко. Щеше обаче да е трудно да напъха кожените кании във восъка и трябваше да внимава да не издърпа запушалката нагоре, а по-скоро да влезе надолу. Но пък разполагаше с кама, можеше да пробие дупки с нея.

Колко вода трябваше да има вътре? Защо някой не беше направил кана, през която да може да види? Е, най-добре щеше да е, ако беше пълна до половината, защото тогава щеше да е сигурен, че дългата кания е във водата, а късата е извън нея — или трябваше да е обратното? Не, така щеше да е добре: „раната на водата, въздухът — на въздуха“ — беше казал майстор Знахар. „Защо?“ — бе попитал Савн. „Защото така се получава“ — беше отвърнал майсторът.

Савн прехвърли още веднъж наум цялата процедура и след като се увери, че е прав и не пропуска нищо, разчисти кръг от три стъпки, събра клонки и запали огън с кремъка, на една ръка разстояние от Влад. След като се разпали, добави още няколко по-големи клона, намери два по-едри камъка и ги постави до огъня. Докато се загряваха, отряза няколко ивици от чаршафа, който беше взел от къщата на Тем, и ги постави на камъните.

Джерегите прелитаха над главата му и го гледаха с любопитство. Савн се постара да не мисли за тях. Влад като че ли посивя още повече. Ръцете и краката му продължаваха да се движат безцелно и по едно време тялото му леко помръдна и се обърна на една страна. Ъгълът, под който изпъкваше гърлото му, стана още по-ужасен. Речта му продължаваше да е непонятна. Савн си спомни, че майстор Знахар му беше споменал нещо за сърцето, което може да се смачка, ако сърдечната кухина стане много малка. Заработи още по-бързо.

Камата се оказа достатъчно остра, за да може да пререже кожата на каниите, макар и с повечко усилие. Сряза ги леко под ъгъл, за да са с връх.

Погледна отново Влад. Процесът се усилваше; почти можеше да долови как кожата на лицето му посивява още повече.

— Не умирай — промълви той на глас. — Да не си посмял да ми умреш. Чу ли ме?

Взе каната и направи две дупки в запушалката с камата, после предпазливо ги разшири.

— Само се дръж и дишай, и ще те оправя, но ако ми умреш, ще те сритам по главата. — Премери двете кании спрямо каната и ги беляза с камата на подходящите нива. — Хайде, дишай, източняшки сине на кетна. Само дишай.

По-малкият джерег го гледаше изпитателно.

— Добре — каза му Савн. — Ето я и първата трудна част.

Ножницата на сабята се хлъзна в дупката във восъка с изненадваща лекота, а после канията на камата — също толкова лесно. Той поднесе парче нажежено дърво над восъка, за да го разтопи, после задуха по запушалката. Вече разполагаше с една кана с вода със стърчащи от нея две кожени кании, като стръкове от букет цветя, който поначало не е изглеждал особено красив.

— Хм — каза той на джерега. — Не изглежда никак зле. Да видим първата проба. — Духна в отвора на ножницата на сабята и бе възнаграден с бълбукане от съда, както и с излизащия отвътре въздух по лявата му длан, над другата ножница.

— Не пропуска въздух — каза Савн на джерега. — Май наистина ще свърши работа. Хубаво, че материалът му е толкова добър.

После седна до източняка и сложи ръка на гърдите му. Влад не реагира на допира — и по-добре, че не знаеше какво предстои. Тази част си беше страшна и Савн се боеше, че ако се поколебае, ще изгуби всякаква смелост.

— Започваме — каза той на джерега и разтвори раната с пръсти.

Дупката беше малка, но грозна, между петото и шестото ребро; не кървеше много, но продължаваше да бълбука на пяна и издаваше хриплив звук, който не можеше да излезе от мъртво тяло. Краят на ножницата щеше лесно да се пъхне в отвора, но трябваше да го прокара през външния ръб на раната, който можеше да се окаже много голям.

Савн започна да огъва ножницата, но каната се килна на една страна и за малко щеше да се прекатури. Той изруга, остави раната и изви ножницата с две ръце, но пък я прегъна. Така изобщо нямаше да стане.

Усети, че се е разтреперил, и за малко щеше да се откаже, но стисна зъби и занамества каната под такъв ъгъл, че да може да вкара края на ножницата в раната без никакви остри огъвания.