Стивън Бруст - Орка

— Друго какво? — попита Влад.

Тя кимна, извади от кесията си навит пергамент и го подаде на Хвдф’рджаанцъ. Старата го взе колебливо, погледна я, после погледна документа. Ръцете й леко трепереха, докато развързваше лентичката и чупеше восъка, с който беше запечатан, и го разгръщаше. Зачете го бавно и внимателно, устните й помръдваха и видях сълза в окото й.

Влад се окашля гръмко, стана и каза:

— Някой да иска клава?

Никой не искаше и той си седна.

— Тимър? — обадих се аз.

— Да?

— Вонит и Рийга вече знаят или лесно могат да научат кой е…

— Не — прекъсна ме тя. — Не се безпокойте за това. Продължителното здраве на тази стара дама вече е моя грижа.

Хвдф’рджаанцъ вдигна очи.

— Моля? Моето здраве?

— Няма значение.

Старата ни изгледа един по един, изсумтя тихо и отново зачете акта за земята си.

— Добре — казах аз. — Вярвам ти.

— И аз — намеси се Влад. — Само че…

— Да?

— Направи ми една услуга. Не казвай на никого как си ме намерила. Не мисля, че джерег ще се сетят сами и след милион години, но…

— Добре. Не се безпокой. — Тя се изправи. — Е, мисля, че това е всичко.

— Да — каза Влад. — Желая ти късмет.

— И на вас.

Погледна ме, кимнахме си, после се обърна, излезе и всичко свърши.

— Всичко свърши — каза Влад.

— Не съвсем.

— О?

— Искаш ли да се поразходим?

Той се намръщи, после сви рамене и стана. Излязохме навън. Бъди тръгна след нас и Лойош беше на рамото на Влад, но други нямаше. Навлязохме в гората край къщата.

— Какво има, Кийра? — попита той.

— Откога го знаеш?

— Какво да знам?

— Не съм глупачка, Влад, и не мисля, че ти си глупак.

— Аз…

— Кажи ми откога го знаеш, Влад.

— Не смятах да говоря за това. Какво ме издаде?

— Това е мой въпрос.

Той се засмя.

— Да де. Но ти почни ти първа. Кога разбра, че съм го разбрал?

Свих рамене.

— Току-що. Само преди няколко минути. Понякога си много небрежен с живота си, Влад — особено когато си притеснен. Но виж, с живота на други хора никога не си бил небрежен. Дори когато беше в дома Джерег…

— С чий живот съм бил небрежен?

— С ничий. Там е цялата работа.

— Не те разбирам.

— Нима? Я помисли.

Той се замисли и видях как се върна в ума си към последния час. После кимна.

— Ясно.

— Да. Каза ми да отведа момчето и жената на безопасно място. Помоли ме да ги, ммм, скатая някъде. Къде би могла Кийра Крадлата да скатае някого на безопасно? Не ти хрумна да ме попиташ дали е вдигната телепортна преграда, просто допусна, че има, защото джерег, или Империята, идват да те хванат, а не можеш да разбереш дали е един, или повече с камъните Феникс, които носиш. Тъй че как би могла Кийра Крадлата да пробие телепортна преграда?

— Вярно. Бях уплашен…

— Естествено. За Савн и Хвдф’рджаанцъ. После дойде забележката ти за оръжието, което ме убеди окончателно.

— Да. Изпаднал съм в паника, предполагам.

— Сигурно. Е, сега е твоят ред. Как го разбра, кога го разбра и на кого си го казал?

— Не съм го казал на никого, Кийра.

— Би могъл да ме наричаш с истинското ми име.

— Е, добре. Сетра. Не съм го казал на никого. Би трябвало да го знаеш.

Кимнах.

— Да, мисля, че го знам. Кога го разбра?

Той сви рамене.

— Познавам те и под двете външности. В смисъл, познавам те добре. По-добре от всеки друг, поне така мисля.

— Никой друг. Само ти.

Той сведе глава, все едно му е оказана висока чест. Което си беше самата истина, разбира се.

— Откога го знаеш?

— От скоро. От вчера. Не, по-скоро от днес. Не знам.

— Какво съм направила вчера?

Той сви рамене.

— Просто натрупване на дребни неща.

— Какво? Любопитна съм, Влад. Знаеш ли, никога не мамя. В смисъл, когато съм Кийра, правя само каквото прави Кийра…

— Снощи почти наруши правилото.

— О? Забелязал си го?

— По-скоро се досетих. Във всеки случай… малко преди да разберем, че идва само едно лице, очаквах да видя Ледоплам в ръката ти.

Кимнах и казах:

— И за малко щеше да го видиш, особено след като вече знаех, че знаеш. Което ни връща на въпроса: как го разбра? Кои са тези дребни неща, които са се натрупали?

Той разпери ръце.

— Не знам дори дали мога да ги определя всичките, Кий… Сетра.

— Не, по-добре ме наричай Кийра. Така ще е по-лесно.

— Да ме объркаш ли се опитваш? Не отговаряй на това. Кийра. Да. Както казах, бяха куп дребни неща. За първи път заедно толкова дълго, а винаги съм се чудел защо изобщо ти пука за едно малко източняшко хлапе. Сега вече знам, разбира се.