Стивън Бруст - Орка

Влад я видя първи и каза:

— Ето я и нея.

Обърнах се. Крачеше между дърветата към нас, с меч на кръста, но ръцете й бяха празни. Бъди стана и заръмжа. Хвърлих поглед към нея и видях, че е оголила зъби. Добре, добре.

Тя не обърна внимание на Бъди, нито на оръжията ни, само ни кимна за поздрав, спря на пет крачки от нас и погледна към къщата.

— Наистина е синя.

— Мислеше, че съм те излъгал ли? — попита Влад.

Тя сви рамене.

— Допусках го. Но за всичко останало ми каза истината, така че…

— Как ме намери?

— С помощта на твоя, ъъъ, познайник — това ли беше думата?

Влад изтърси една дума — едва ли държеше да я чуе Хвдф’рджаанцъ.

— Късче от кожата на Лойош на носната кърпа. После си отишла при някой магьосник и си намерила него, защото знаеше, че не можеш да намериш мен.

Тя кимна.

— Ще влезем ли вътре?

— Хайде да го уредим тук — каза Влад.

— Какво да уредим? — попита Тимър.

— Не си ли дошла, за да ме арестуваш?

— Не.

— Но…

— Исках да се срещна с останалите от тази малка трупа, която ни създаде толкова неприятности, и помислих, че може би ще искаш да чуеш как свърши всичко.

За миг никой не проговори. После Влад каза:

— О.

И прибра сабята си, после и ножа, който му върнах. Потупа Бъди, който го прие като намек, че всичко е наред, и се представи на Тимър. В този момент излезе старата.

— Коя сте вие? — сопна се тя. — И какво търсите тук?

— Инсайн Тимър — каза Влад, — това е жената, която наричаме „Майко“, защото името й звучи като кихавица и само Кийра може да го произнася. О, а това е Кийра — предполагам, че не сте се запознавали досега. А това е Бъди, който, според мен, всъщност е интелигентът в цялата банда — най-малкото досега не е правил никакви грешки.

Роуца изсъска и Влад се засмя.

— Добре де, един от двамата.

— За мен е удоволствие, милейди — каза Тимър. — Имам нещо за вас.

Чух как Влад вдиша рязко.

— Взела си го?

Тя се усмихна.

— Разбира се. Казах ти, че ще го направя.

— Това му се вика бързо. Колко, само за три-четири часа?

— Да. Е, ще влезем ли?

— Разбира се. На всяка цена — каза Влад. — След вас, мадам.

Поехме към къщата, с Хвдф’рджаанцъ начело и Бъди в тила. Щом влязохме, Тимър огледа интериора и облиза устни, вероятно защото хапането им щеше да е съвсем явно. Представихме я на Савн, на когото, може би съвсем малко, като че ли му светнаха очите. А може би не.

— Мозъчна треска, казваш? — попита Тимър.

— Няма такова нещо, мозъчна треска — изсумтя Хвдф’рджаанцъ.

Влад сви рамене. Хвдф’рджаанцъ седна до Савн, ние двамата с Влад — до кухненската маса. Тимър отказа стол, предпочете да се облегне на стената. Бъди се сви до Савн и Хвдф’рджаанцъ и се опита да се намести между тях. Савн разсеяно го потупа по главата. Това, доколкото знаех, беше поредното „за първи път“. Хванах погледа на Влад и разбрах, че и той го е видял.

— Откъде да започна? — попита Тимър. — Всички ли знаят какво стана дотук?

— Кийра знае всичко от днешния ни разговор — отвърна Влад. — Старата не знае почти нищо за цялата афера.

— Защото не искам — сопна се тя. — И хич няма да ви благодаря, ако ми го кажете.

— Добре — каза Тимър. — Да отидем ли на друго място тогава?

— Не. Казвайте каквото искате и ще слушам, но хич не си правете труда да ми го обяснявате.

— Много добре. — Тимър се обърна към нас. — Всъщност няма много за разправяне. Домм беше намерен мъртъв преди няколко часа. С кама, забита в главата му.

— О? — каза Влад с онази придобита небрежност, с която толкова лошо се справя. — Някаква идея кой го е направил?

— Не се знае. Някой, който е бил във връзка с нашето разследване около смъртта на Фирис. Смятаме, че е бил криота.

— Разбирам — каза Влад. — Какви са другите новини?

— Говорих, хм, с някои особи в Империята и общо взето ми казаха да зарежа всичко. — Изглеждаше, сякаш е изяла кисела джанка вместо зряла праскова.

— Значи Вонит остава на свобода? — попита Влад.

— На свобода? Да. Свободна и чиста. И все още богата. И все още собственик, или управител, на три-четири банки. Не можем да я пипнем.

— А Рийга?

— Същото. — Сви рамене, все едно че Рийга не я интересува особено, което сигурно беше вярно — Рийга не беше замесена в убийството на Лофтис.

Влад поклати глава.

— Не както бих предпочел да свършат.

— Аз също — отвърна Тимър и разпери ръце. — Но изборът не е мой.

— И? В замяна на?

— Сътрудничество — каза Тимър. — Двете ще направят каквото могат, за да се сведат до минимум щетите за Империята. В края на краищата това е важното. — Долових в гласа й същата нотка на горчивина, която Влад ми беше описал в гласа на Лофтис, докато говорел как се наложило да предаде шефа си.