Стивън Бруст - Орка

Знаех за съществуването на четири такива служби, повечето от които бяха общо взето независими. Е, имаше и пета, но тя не съществуваше вече от доста години, освен една личност — а който и да беше Лофтис, все пак не беше Сетра Лавоуд. Премислих четирите, за които знаех, и от мисълта, че е възможно да съществува някоя, за която не съм чувала, ми стана малко неловко.

Една от тях беше Корпусът за имперски надзор. Бяха подчинени на първия министър, когато има такъв, или на Министъра на домовете, когато няма първи министър. В момента Министърът на домовете беше от исола, казваше се Индъс, бях играла с нея на карти само толкова, че повече да не посегне към колодата. Беше коварна жена, но лоялна — можеше да направи нещо такова ако й заповядат и ако е в нейната област, но заповедта трябваше да дойде лично от Зерайка. Ако друг освен Императрицата се опиташе да използва Индъс… ами, всеки, който познаваше Индъс достатъчно, за да не пита коя е, нямаше и да си помисли да го направи. Така че или не беше Индъс, или заповедта не идваше от Императрицата, а бях убедена, че заповедта не идва от Императрицата.

Същото беше в сила и за „Мощите от третия етаж“, наречени така заради стаята, в която се говореше, че се срещат с Императрицата. Винаги бяха само двайсет-трийсет души и макар да бяха добри в работата си, за да я свършат, беше нужна изричната заповед на Зерайка. Освен това изглеждаше невероятно да са замесени в нещо толкова мащабно — стеснените и специфични задачи бяха повече в стила им.

Другите две единици, за чието съществуване знаех, бяха повече свързани с военщината. Едната от тях, тази, чието съществуване се признаваше публично, беше Шести отдел на щабните съветници на имперската армия. Повечето си работа вършеха на чужда територия, но определено можеше да бъдат използвани в империята, ако ситуацията го наложеше. Бяха големи, тромави, често пъти — объркани, понякога — гениални, и се подчиняваха на главнокомандващия. Главнокомандващият нямаше да позволи да ги използват по този начин, освен ако не го одобри Императрицата, но бяха достатъчно високо, за да е възможно някой високо в йерархията да бъде корумпиран. Но ако наистина беше Шести отдел, едва ли щяха да могат дълго да запазят нещата в тайна — най-малкото не и от тези, които знаят къде да надникнат.

И най-сетне оставаше Групата за специални задачи, която беше малка, много добре тренирана, лесно можеше да покрива грешките, направени от другите групи (и често се използваше точно за това), и всъщност беше съвършена за подобни задачи. Но те пък бяха подчинени на лорд Кааврен — той никога нямаше да позволи да ги използват по такъв начин без заповеди от Императрицата, а ако Императрицата му дадеше подобна заповед, щеше да го хване поредният бяс и за пореден път щеше да си подаде оставката.

Предъвквах всичко това, докато прибирах обратно съдържанието на кесията на Лофтис. После седнах на леглото (единствената мебел в стаята) и продължих да мисля. Имаше всички основания да не е нито една от тези групи, но изглеждаше невероятно да е замесен друг екип, за който да не съм чула — винаги съм в течение на това, което става из двореца, от двете страни на стените, както казват.

Опитах се да си спомня всичко, което ми бе разказал Влад за срещите си с групата, с всички нюанси в изразите. Разбира се, не е лесно, когато разговорът ти е препредаден. А и не разполагах с много време. Проверих часа по връзката с Глобуса. Не, изобщо не разполагах с време.

Отново прехвърлих наум цялата информация и поклатих глава. Ако можех да залагам на предположения, щях да кажа, че е Надзора, просто защото беше намесена Империята и домът на Орка, а най-вече защото при нормални обстоятелства тъкмо те щяха да проведат подобно разследване — като ги проверява групата „Трети етаж“ естествено. Но все пак изглеждаше нелогично. Можеше ли да са Шести отдел? Макар да изглеждаше много вероятно поради това, че щяха да решат, че могат да се измъкнат, те просто бяха твърде тромави, за да превключат толкова лесно от операции под прикритие към толкова груба задачка — бяха общо взето една пасмина чиновници с голям бюджет, няколко не особено кадърни крадци и куп хора, знаещи как да пилеят пари. Не, по-вероятно изглеждаше да са Надзора, само че беше трудно да го свържа с това, което знаех за лейди Индъс — ако такова искане паднеше в скута й, тя щеше да…

Е, за какво ми напомни това?

„Или можем просто да хвърлим всичко това в скута на Татенцето-котарак“.