Стивън Бруст - Орка

— Добре. Да започнем с основните неща. Възложили са ви задача, която не харесвате…

Той изсумтя.

— „Не харесваме“ е меко казано.

— И все пак — продължих, — правите каквото ви е заповядано. Вие преди всичко сте войник, лейтенант.

Той сви рамене.

— Както казах, представлявам интересите на среди, много близки до, но не съвсем същите като тези, които са поискали да изпълните тази мисия. Бих предпочела усилията ни да се съчетаят до известна степен, защото работата ми, да го кажа простичко, е да почистя след вашите усилия да почистите. Държа ви с нещо, но знам, че не е достатъчно силно…

— Тук си права — усмихна се той.

— И по-точно с това, че бихте предпочели лорд Кааврен да не научи какво правите.

— Не си въобразявайте, че можете да прекалявате с това.

— Знам докъде мога да стигна.

— Може би. А как да ви наричам, между другото?

— Маргарет. Падам си по източняшки имена.

— Ха. Също като Нейно величество.

Реших, че го подхвърля, за да види доколко съм в течение на текущите клюки. Подсмихнах се леко да му покажа, че съм.

— Е, добре, Маргарет. За кого работиш?

— За кого работиш ти ?

— Но ти знаеш, че… или поне изложи теория, която не съм оспорил.

— Не. Казах ти, че знам за коя организация работиш, не откъде идват заповедите да се намесите в разследването за Фирис.

— Значи знаеш откъде идват тези заповеди?

— Защо просто не ми го кажеш, Лофтис?

Той се усмихна.

— Ето, че открихме късче информация, която ти липсва.

— Може би. — Върнах му усмивката. — А може би просто се опитвам да разбера доколко смяташ да бъдеш откровен с мен.

— Сделка ли?

— Не. Ти ще излъжеш. Аз ще излъжа. Освен това всъщност бездруго го знам.

— О?

— Има само една възможност.

Той остана невъзмутим.

— Щом казваш.

Свих рамене.

— Е, добре. Какво искаш от мен?

— Както вече ти казах — съдействие.

— Какво съдействие? Бъди по-точна. Не искаш да разменим информация, защото и двамата ще излъжем, и защото, изглежда, не ти трябва информация, понеже знаеш всичко. Тогава какво искаш, по-точно?

— Сбърка по няколко пункта.

— О?

— Както ти казах, тук съм, та работата да не излезе извън контрол. Ще надуя свирката, ако се наложи, но лично аз — както и тези, които ми възложиха задачата — бих предпочела да не се стига дотам.

— За какво „чистене“ говориш, Маргарет?

— О, я стига, Лофтис. Сигурността ви е разбита из целия град. Не се ли появи наскоро някой изневиделица, разпита ви разпитвачите, размота ви сенките из целия район, изсмука още от тях и накрая за малко не ги уби в една гостилница? Това ли ви е представата за тайна операция?

Изгледа ме съсредоточено и се зачудих дали не прекалявам.

— Моите поздравления за източниците ти, Маргарет.

— Е?

— Добре, убеди ме. Какво искаш?

— Да започнем с основното. Искам първо да знам с какво имам работа.

— Ха. Има ли нещо, което да не знаеш?

Усмихнах се.

— Колко души са в екипа ви?

— Шестима. С още трима на разположение.

— Колко души знаят за какво става въпрос?

— Аз и Домм.

— И Тимър — добавих. — От снощи.

Той се намръщи.

— Сигурна ли си?

Свих рамене.

— Може да не го знае точно, но знае, че става нещо нередно, и ако се позамисли малко, сигурно ще се сети за повечето. Не е глупава.

Той кимна.

— Добре. Какво друго искаш да знаеш?

— Какво всъщност е станало с Фирис?

Лофтис сви рамене.

— Убит е.

Поклатих глава.

— Това го знам. Но кой го е убил?

— Наемен убиец. Добър. Залагам сто към едно, че е бил джерег, и още сто към едно, че нямаше да го хванем, дори да се бяхме опитали.

— Мда. Добре. Кой го е поръчал?

— Не знам. Не това се опитвахме да разберем.

— Да де, но вероятно имате някоя идея.

— Идея? Да, по дяволите. Жена му го е мразела, синът му го е ненавиждал, едната дъщеря е искала да забогатее, другата — да бъде оставена на мира. Не е ли достатъчно за начало?

— Не.

Той ме погледна, после извърна глава.

— Добре, не са били те. Или най-малкото — не са били само те.

— Тогава?

— Домът Орка според мен. И домът Джерег. И някой някъде високо в Империята — например може би като този, който е наел теб? — Беше плъзнал дясната си ръка зад крака си, където несъмнено криеше нещо, а дори не го бях забелязала.

— Не — отвърнах. — Но предположението беше добро.

Той сви рамене.

— Какво друго искаш да знаеш?

Исках да разбера как преди всичко бяха подкупили или притиснали Лофтис да се заеме с това, но не беше подходящият момент да го питам.