Стивън Бруст - Орка

— Не.

— Аз също. — Помисли малко. — Не знам дали съм стигнал донякъде с дъщерите, тъй че на това изобщо не можем да разчитаме, но сме пъхнали крак във вратата със скъпия ни приятел от Специалната група — благодарение на теб. И още един крак сме пъхнали във вратата с джерег — пак благодарение на теб. Тъй че какво ще кажеш да опитаме с още един крак — анатомически ще е интересно, ако не друго — и да триангулираме?

— Какво имаш предвид?

— Да открием банката, която е затворила.

Помислих и казах:

— Не е зле. Чоплим проблема от различни страни и гледаме какво ще се получи?

Влад разпери ръце.

— Само това мога да измисля.

— Логично е. Аз ли искаш да го направя?

— Мисля, че ти ще си по-добра с банкерите от мен. Аз ще се позадържа тука да видя дали мога да помогна на Савн.

Подхвърли го уж небрежно, но успях да доловя напрежението зад думите.

— Няма да е лошо. Става. Ще видя какво мога да разбера.

— След обяда — предложи той.

Този път обядът включваше питки, напълнени с някакъв червеникав сос, с големи късчета разни работи, пилешки мръвки с кожичката, но обезкостени. Савн седеше на масата с нас, хранеше се механично и отново като че ли се беше откъснал от всичко наоколо. Това правеше разговора малко тягостен. Изглеждаше странно, че Савн с лекота борави с ножа по време на яденето и изобщо не изглежда затруднен или прекомерно въодушевен от това, но пък пътищата на ума са странни, нали.

Подхвърлих на Влад, че ако джерег наистина искат да го спипат, е достатъчно само да проследят консумацията на чесън из Империята. Той ме помоли да не го разпространявам, защото щял по-скоро да се остави да го хванат, отколкото да престане да яде чесън.

После се заловихме за работа. Попитах:

— Майко, ти каза, че банката е затворила, нали?

Тя кимна.

— Коя банка?

Тя ме изгледа, после изгледа Влад, отвори уста, затвори я, накрая сви рамене и каза:

— „Банка за частни услуги Северен пристан“. Защо, ще я ограбите ли?

— Тя е закрита. Съмнявам се да има пари в нея — или каквито и да било ценности.

— Вероятно — каза Влад и се намръщи. — Освен ако…

— Освен ако какво?

— Спомних си нещо.

Изчаках.

— Онова клюкарско вестниче, „Одумките на Рътър“, пишеше нещо за банките.

— По-точно?

— Изтъкваше колко бързо се махали всички. — Обърна се към Хвдф’рджаанцъ. — Знаете ли нещо за това, Майко?

— Знам, че я затвориха много бързо. Приятелката ми Хенбрук — беше и нейната банка, а тя как ще се оправи, не знам — все едно, същия ден беше в града и каза, че я отворили както обикновено в един, а в два отпред имало фургони — от онези, големите фургони, с въоръжена стража и прочие — а в три вече била затворена и запечатана.

Влад кимна.

— Два часа. Трябвали са им два часа, за да разчистят.

Хвдф’рджаанцъ продължи:

— Имало поне сто души и дълга редица фургони, по цялата улица. И другите банки са се махнали по същия начин, по същото време, доколкото знам.

— В такъв случай едва ли са си свършили работата добре — каза Влад.

— Какво имаш предвид?

— Разчистването. Бързали са да се махнат, преди да ги хванат клиентите, и…

— Защо да не запечатат нещата вътре?

— Твърде много магия е щяла да закръжи наоколо. Хората са щели да побеснеят и все някой е щял да успее да нахълта вътре.

— Добре. Това върви. Но наистина ли смяташ, че е възможно да е останало нещо?

— О, съмнявам се да има пари, но все нещо може да е останало.

— Имаш предвид разни документи, писма?

Той кимна.

— Щом са тръгнали да се крият, няма ли да се постараят да разчистят всичко, което си заслужава да се види?

— Колко време ще им трябва да разчистят и последното листче хартия, Кийра? Могат ли да го направят за два часа?

— Сигурно не. Но важните…

— Може би. А може би — не. Не знам как действат банките, но би трябвало да изписват огромни количества бумаги и…

— И ти си готов да нагазиш в тези огромни количества бумаги само за да видиш дали няма да се намери нещо полезно?

— Точно в момента всяка нишка, до която можем да се доберем, струва много. Да, не бих имал нищо против да се поразровя из кошовете за боклук — или по-точно в хартиите, които не са стигнали до кошовете за боклук — и да видя дали няма да се намери нещо, което да ни поведе в интересна посока.

Помислих около минута.

— Прав си. Ще поогледам и ще събера каквото мога. Не би трябвало да е трудно. — Обърнах се към Хвдф’рджаанцъ. — Къде се намира банката?

— В града. Улица „Каменарска“, близо до улица „Грънчарско поле“. — Описа ми по-подробно посоките.