Стивън Бруст - Орка

— Повечето бяха числа. Много числа. Не им обърнах много внимание, докато не се сетих, че може би означават пари; и тогава доста ме измориха. Но това все още не водеше до нищо. Не съм ги изхвърлил, защото не се знае дали няма да потрябват, но ги отделих настрана.

Продължих да чакам.

— Други боклуци съдържаха имена, понякога с кодирани бележки. На тях обърнах повече внимание. Сортирах ги на три групи. Първата купчина са главно цифри, но и с по някое име или кодирана дума, или нещо такова. Други съдържаха съобщения — например „Обяд, пръвник, Лястовича опашка, лейди Префт“ или „Промяна в съвместната ипотечна политика — среща в три часа“. Третата купчина…

Стана, отиде до масата и взе няколко къса хартия.

— Третият куп съдържа резултатите от прегледа на другите два — това са парчетиите, на които се спрях, след като отхвърлих много повече. Не е много, но може би има нещо.

Донесе ги и ми ги подаде.

— Е, Кийра. Да видим дали си толкова хитра като мен. Взимай едно по едно, поред, и се опитай да ги свържеш.

— Добре. Обичам игрите.

Бяха четири парчета, две от които явно откъснати от по-големи листове, другите — на съвсем обикновена хартия. Това най-отгоре, едно от откъснатите, беше изписано с много елегантен почерк и се четеше лесно. Гласеше: „5К за БТ, 5&10, 8:00, небесник, Рквнт“.

Казах:

— Ами, 5К, ако говорим за пари, трябва да е пет каймета: пет хиляди империала. Но това е от жаргона на джерег — не бих очаквала да го използва банкер.

— Точно това привлече погледа ми. Продължавай.

Свих рамене.

— Небесник е лесно, както и 8:00. Но не знам какво значи БТ, 5&10, и Рквнт.

— Започни с последното. Има една малка гостилница недалече от банката, на табелата й е нарисувана морска мида и се нарича „Раковината“. Домакинята ни ми каза за нея. Твърди, че не е място, където можеш да срещнеш банкер.

— Хм. Наистина започва да става интересно. Някакво плащане?

Влад кимна.

— Погледни отново часа.

Направих го.

— Така. Все едно дали е сутринта или вечерта, не е час, в който банките са отворени.

— Точно. Сега, какво ти говори 5&10?

— Банкноти от по 5 и 10 империала, или монети?

Той кимна.

— И аз така предполагам. По-тежко е за носене, но по-лесно се съхраняват.

— Значи наистина е плащане. А БТ е лицето, на което е заплатено — от банковите фондове. Някаква идея кой може да е?

— Опитай със следващата бележка.

Беше също като първата — същият почерк, същата сума, друг ден и час, само че мястото не се споменаваше, липсваше и „5&10“. Беше смачкана, все едно че някой я беше хвърлил към кошчето за боклук, но не го беше улучил.

— Е? В банката ли са го направили? — попитах.

— Може би. Или сме намерили по-ранна и по-късна и не е било необходимо да се споменава мястото и деноминациите, защото вече го е знаела, И още нещо: погледни как е попито мастилото на двете.

— Размазано е.

— Точно така. Били са само паметни бележки — допускам — на самата лейди Вонит. Ако са ги прехвърлили на официални копия, били са прибрани в папка — или по-скоро унищожени. Но тези ги е надраскала, докато е смятала или е говорила с някого, после явно ги е хвърлила в кошчето за непотребна хартия и не го е улучила.

— Да. А тази е съвсем отскорошна — може би от деня на затварянето.

— Точно така.

Кимнах.

— Почеркът ми е познат, между другото.

— Познат?

— Само в смисъл, че си спомням откъде са. Там имаше много хартии, повечето като тази, смачкани на топки и нападали по пода, и много от тях, само предполагам, са били паднали зад някое бюро или кантонерка и не си е струвало да ги прибират. И наистина беше най-големият кабинет, така че предполагам си прав чии са бележките.

Влад кимна.

— Така. След като стигнах дотук, отново прегледах всички бележки, за да потърся някакви упоменавания за БТ.

— И си намерил нещо?

— Да. Прочети следващата.

Разгледах я.

— Друг почерк. Вероятно мъжки. Пак ли там е намерена?

— Да.

— Значи е написана до нея, а не от нея. Хм. Не е толкова четливо, но мисля, че ще се оправя. „Има въпроси за разходите за БТ — мисля, че трябва да го затегнем, преди да лъсне в огледалото. Да използваме ли гаран. фонд?“ А подписа изобщо не мога да прочета — предполагам, че е драсване, което някой използва неофициално.

— Да. Подозирам, че си права. И какво ти говори тази бележка?

— Много любопитна фразичка: „преди да лъсне в огледалото“…

— Аха. И аз точно това си помислих. Защо не е казано „преди да се отрази“? И все едно, какво би могло да означава това? Имаш ли някакво предположение?