Стивън Бруст - Орка

— Добре.

— Какво е „надзорник“?

— Общо взето означава, че отговаря за бизнеса, ръководи го, дори да не го притежава лично. Като предположение — получава много висок дял от печалбите или е частичен собственик, или най-вероятно е пълният собственик, но под друго име.

— Защо се прави това?

Усмихнах се.

— Защото ако другите й банкови клонове фалират, което току-що се е случило, може да върти останалите, без дълговете да се оценят срещу прихода на другите, нещо, което Империята би трябвало да направи.

— Това законно ли е?

— Стига да не я хванат.

— Разбирам. Какво е „право на откупка“?

— Означава, че банката има право да задържи парите ти.

— Сериозно?

— Закон, приет при дванадесетото управление на дома Текла. Предотвратява възможността всички да си изтеглят парите едновременно и по този начин банката да фалира. Има всевъзможни закони кога може да се приложи и какъв процент от вложенията им може да се изплаща, и на кого, и всъщност и аз самата не го разбирам. Но може да означава, че са изпаднали в затруднение или, по-вероятно, че при фалит на банки се боят от всеобща паника и взимат мерки, за да я предотвратят.

— Кои? Собствениците на банката или Империята?

— Собствениците искат разрешение за прилагането на закона, Империята го дава — или отказва.

— Разбирам. Това е интересно. Към кого в Империята се обръщат за това разрешение?

— Към кабинета на министъра на имперския трезор.

— Кой е министърът на трезора?

— Казва се Шортайл.

— Шортайл. Хм.

— Какво?

— Това име се появи някъде в бележките на Фирис. Нещо около него ми се стори странно, но не му обърнах много внимание и в момента не мога да си спомня какво беше. Мисля, че се бяха срещнали на вечеря или нещо такова.

— Не е изненадващо министърът на трезора да се срещне с крупен бизнесмен. Съвсем естествено.

— Да, но… Все едно, ще помисля. Домът?

— На Шортайл ли? Орка.

Влад кимна и се замисли дълбоко.

— Нещо друго има ли?

— А? Да. Ти се прибери. Тази нощ ще ти прегледам плячката, с което ще ми остане, ъъъ, по-малко от половин час сън. Утре се свързваш с банкерката, да видим какво можеш да научиш.

— Добре. Дали първо да не ти се обадя, да видим ти какво си открил?

— Хубаво. Но не бързай — трябва поне малко да подремна, преди да си дошла.

— Добре. Лек сън.

Той погледна натъпкания с прашни хартиени боклуци чувал и ме удостои с тънка усмивка. Лойош разкърши криле и ни изсъска, сякаш ни се смееше и на двамата.

Когато на сутринта се върнах, масата до печката беше затрупана с хартиите, които бях намерила, всички грижливо подредени на четири купчини и, доколкото помнех количеството, смалени до около три четвърти. Влад имаше замъгления поглед на човек, току-що станал от сън, а Савн спеше до камината, със сгушените до него Лойош, Роуца и Бъди. Бъди тупна веднъж с опашка, прозя се по кучешки, въздъхна и отпусна глава на лапите си. По пода имаше парчета въглени, ново доказателство за състоянието на Влад. Водата вреше и видях клавата до нея, а Влад се беше вторачил в тях, сякаш бе забравил за какво са. Попитах:

— Е, какво научи?

— Ъ?

— Направи клавата.

— Добре.

— Водата се сипва в онзи обърнат конус, дето е на…

— Знам как се прави клава.

— Хубаво.

Довърши операцията, без да разлее вода, което ме впечатли, после погледна намръщено пода и тръгна да търси метла.

— Разбирам, че ще мине доста време, докато получа отговор — обадих се аз.

— Какво? А, да. Чакай само да изпия една чаша от тая отрова.

— Отрова? Мислех, че обичаш клава.

— Без мед е — изръмжа той.

— Ей сега.

Докато клавата се свари, се върнах с бурканче мед и Влад каза:

— Ей за това някой ден можеш да позволиш да ме накълцат заради теб.

— Пак ли си чел Паарфи?

— Не мога да чета. След час… може и да се науча.

Сложи мед в двете големи чаши, изцеди клавата и наля малко повече, отколкото побират две големи чаши. Изруга.

— Спокойно. Аз ще почистя.

— Може и в жертва да ме принесат за теб, когато поискаш.

— Отбелязах си го.

След половин час общо взето се беше посъвзел и го подканих:

— Е, казвай сега какво научи?

— Научих — бавно заговори той, — че е нужен или добре трениран специалист, за да научи нещо от боклуци хартия, или много, много време за един аматьор, за да намери игла в купа сено.

— С други думи, не си научил нищо?

— О, не бих казал нищо .

Усмихваше се. Беше се докопал до нещо интересно. Кимнах и зачаках.