Стивън Бруст - Орка

Това беше заплаха. Заплаха да се каже на началника какво вършат — което означаваше, че макар да действаха по заповед, тази заповед не беше на началника им. И второ, че началникът им беше мъж, което елиминираше Индъс.

Татенцето-котарак.

Котка.

Тиаса.

Лорд Кааврен.

Както щеше да каже Влад: „А-ха“.

Пред стаята се чу тропот на ботуши и вратата изтрещя и рухна. Гледах пред себе си мъж и жена, и двамата — с извадени и насочени към мен мечове. Хвърлих кесията на мъжа и казах:

— Първо, Лофтис, кажи на Тимър да се върне в Градския съвет. Ти си този, с когото искам да поговоря. И второ, за тази врата ще платиш от собствения си джоб. Не мисля, че Татенцето-котарак ще го одобри, когато чуе за какво става дума — ако чуе за какво става дума.

Зяпнаха ме.

— Е? Какво чакаш? Разкарай си приятелката, ела тука и седни. А, Инсайн, пътьом, ако обичаш, вдигни здраво поле около тази стая — допускам, че си екипирана за това, нали? И се оправи с всеки, който може да дойде да види за какво беше този шум и чупене на врати. Кажи на домакина, че всичко е наред и че приятелят ти ще плати щетите. А той ще ги плати.

Тя погледна Лофтис и той й отвърна с малко крива усмивка, сякаш искаше да каже: „Каквото и да е това, няма начин да не свърши добре“, после кимна. Тимър ме изгледа бързо и усетих как се мъчи да ме запомни добре, след което си тръгна. Лофтис влезе и се облегна на стената, все така насочил меча си към мен. Казах му:

— Прибери го това нещо.

— Става. Щом ми обясниш какво пречи да те арестувам.

Завъртях очи.

— Мислиш, че съм крадла?

Той поклати глава.

— Знам , че си крадла — при това много добра, след като ме обра само с едно подминаване по улицата. Но не знам какво още си.

Свих рамене.

— Крадла съм, лейтенант. Крадла, която случайно знае името ти, чина ти, името и чина на колегата ти, и че работите за групата „Специални задачи“ на лорд Кааврен. И съм толкова глупава, че ти прибрах кесията, без да си направя труда с някое заклинание, което да ти попречи да проследиш Печатите, не я хвърлих в канавката, а си седнах тука да те чакам да дойдеш, за да ти върна кесията. Точно така, лейтенант. Крадла съм.

— Когато някой почне да ми размотава колко знае, винаги се чудя дали трябва да се впечатля толкова, че и аз да почна да му размотавам колко знам. Какво ще кажеш?

Не беше глупав.

— Ще кажа, че не си глупав. Но мечът ти още сочи към мен и това започва да ме дразни.

— Трябва да свикнеш. Коя си и какво искаш? Ако наистина си минала през всичко това само за да ме докараш тук, значи или си много глупава, или имаш някое обяснение, което…

— Помниш ли една афера преди три-четири години, дето започна с проучването от Шести отдел на дейността на един магьосник, работещ, хм, за едно чуждо кралство, и завърши с един дженоин на Дзур планина?

Зяпна ме, облиза устни и каза:

— Чувал съм за това.

— А помниш ли какво беше възложено на вас — на групата ви, — след като Шести отдел се издъни?

Изгледа ме много внимателно.

— Да.

— Е, същото трябва сега да направя аз, само че този път вие забърквате кашата.

Той помълча малко, после каза:

— Възможно е.

— Тогава да поговорим. Нямам оръжие…

Той се изсмя.

— Да бе. Колкото Темпинг нямаше резерви при Битката за Моста на орача.

Вдигнах вежди.

— Осми цикъл, двеста и петата година от Царстването на тиаса, Въстанието на точилото. Главнокомандващ беше…

— Наистина не съм въоръжена — прекъснах го. — Най-малкото не и с конвенционално оръжие.

Изгледа ме изненадано.

— Това, с което съм се въоръжила, е едно писъмце, оставено на много сигурно място и готово да стигне до Нейно величество в случай, че не се появя. Съдържанието му всъщност няма нищо общо с теб, предназначено е да разграничи някои влиятелни кръгове от тази афера и да излязат чисти, когато всичко изгърми. Това, което ще причини на кариерата ти, е всъщност страничен ефект, въпреки че ще те удари много силно, когато лорд Кааврен разбере с какво сте се занимавали. Ти го познаваш по-добре от мен, скъпи лейтенанте, какво ще направи той? И никаква полза няма да се опитвате да попречите писмото да стигне до Имперския дворец, както направиха хората ви в аферата Бердойн, защото писмото вече е в двореца. Мисля, че е по-добро от конвенционално оръжие при дадените обстоятелства, нали?

— Много добре си осведомена. — Направо видях по физиономията му как се чуди дали не блъфирам, но накрая реши, че не може да рискува. Усмихна се, кимна и прибра меча. — Е, да поговорим тогава. Слушам те.