Ребека Брандуейн - Дива кръв

Слейд не беше във възторг от гледката, когато се измъкна на свой ред от изкопа, но не можа да не се зарадва на безгрижната веселост на Рейчъл. Избърса с измачканата си риза калта от лицето и си помисли, че в живота й има толкова малко радост, че може да й подари този миг. Стоеше и я гледаше мълчаливо, докато Адам осъзна непристойността на поведението си и бързо пусна Рейчъл. Извини се смутено на нея и на Слейд.

— Прощавайте, но толкова се зарадвах, че водата бликна точно там, където посочи госпожица Уайлдър. Откровено казано и аз като татко, малко се съмнявах. Не исках да ви обидя, честно слово.

— Няма нищо — каза кратко Слейд, но добре видя, че Рейчъл е задъхана, бузите й зачервени, забеляза, че тя избягва погледа му. Позамълча и заяви: — Е, късно е, тръгваме си, та да можете да поспите. Не се съмнявам, че утре от ранни зори ще сте на крака да копаете кладенеца. Рейчъл, мила, хайде оправете си с господин Кейфе сметките, докато впрягам конете.

— Да, Слейд — каза тя.

Рейчъл взе от господин Кейфе пет долара в пари, а за останалите получи хранителни стоки, от които новодошлите още имаха предостатъчно за разлика от оскъдните запаси на хората от прерията. Особено се зарадва на буркана гроздово желе, което си избра. Струваше й се, че вече усеща вкуса му, толкова хубав и сладък върху филия топъл, прясно изпечен хляб. Рейчъл се сбогува със семейство Кейфе и се озърна за Слейд. Носеше кошницата с продуктите толкова внимателно, сякаш беше Светият Граал. Слейд седеше в колата и си приказваше с Адам. Като ги видя, сърцето й се сви, защото двамата мъже разговаряха толкова тихо, че не можеше нищо да чуе, а само да се надява, че скитникът не се заканва на младежа. Лицето на Адам беше много сериозно.

— Господин Меверик — каза той на Слейд. — Надявам се, не ми се сърдите, че танцувах с госпожица Рейчъл — казвам го не само, защото сте прочут като майстор на пистолетите и наемен убиец.

— О, така ли? — вдигна вежди Слейд.

— Да, господине, а пък аз много се интересувам от пистолети. Опитвам се да науча всичко за хора, които ги владеят. Затова зная, че сте между най-добрите и никак не бих искал с нещо да ви обидя. Зная също, че сте вуйчо на Ева и… и искам да ви помоля да ми разрешите да я посещавам, ако нямате нищо против, разбира се.

— Значи малката Ева много ти е харесала, така ли? — попита Слейд. Младежът му се струваше все по-забавен. Трябваше да признае, че е смел. Малко мъже, стари или млади, биха се решили да танцуват без разрешение с нечия годеница, че на всичкото отгоре и да помолят за разрешение да се срещат с племенницата на този човек. — Хъм, смешно, а пък аз бях готов да се закълна, че ви е харесала Рейчъл.

— Госпожица Уайлдър? О, тя е много мила, приятна и много ми харесва. Но е по-голяма от мен, пък и както разбрах, наистина едва днес, сгодена е за вас. То още вчера ми стана ясно откъде духа вятърът. Надявам се да не съм ви ядосал, господин Меверик. Не искам да нахалствам, но госпожица Ева наистина ми е легнала на сърце и много ми се ще по-честичко да я виждам.

— Тя е само на четиринайсет — изрече сухо Слейд.

— На толкова е била и мама, когато тате е почнал да я ухажва — отвърна Адам. — Съвсем не е малка… господине.

— Е да — съгласи се скитникът и в гласа му изведнъж прозвуча предупреждаваща нотка, а усмивката му изчезна. — Сега чуй какво ще ти кажа, Адам Кейфе: познавам те не по-зле от самия себе си, зная какво мислиш и какво искаш от живота, само че съм по-възрастен и имам много, много по-голям опит. Аз се връщам от там, накъдето си се запътил, тъй че опазил те господ от глупави мисли и не забравяй, че каквото и да се случи, винаги ще те превъзхождам, запомни го добре. Ако го проумееш, ще можеш да посещаваш Ева когато пожелаеш. Но се дръж добре е нея, ако не искаш да застанете пред олтара преди да си преброил до две. Та ако ще с ръката й в твоята и с пистолета ми опрян в тила ти! Изразих ли се достатъчно ясно?

— Да, господине, повече от ясно.

— Добре. В такъв случай трябва да ти кажа и още нещо: стой по-надалечко от Рейчъл, Адам Кейфе. Не понасям някой да си играе с нея, нито ти, нито който и да било друг. Та, ако искаш да идваш при Ева, да е само при Ева! Разбра ли?

— Много добре, господин Меверик.

— В такъв случай ще се разбираме. Лека нощ, Адам Кейфе.

— Лека нощ, господине.

Слейд шибна конете с юздата и те веднага потеглиха. Направи кръг с колата и спря пред Рейчъл. Господин Кейфе й помогна да се качи. Вече убеден, че Рейчъл е седнала удобно, Слейд Меверик свали учтиво шапка на госпожа Кейфе и трите й дъщери и потегли срещу падащия здрач.