Ребека Брандуейн - Дива кръв

Той продължава да я обича — мислеше си, потисната, Рейчъл. Обича я и в сърцето му няма място за друга. Затова желае само тялото ми. Ако момичето беше живо, той изобщо нямаше да ме забелязва, бас държа. Но тя е умряла, Индия също е мъртва, а той е жив, той е мъж е гореща кръв и с желанията на мъж е гореща кръв, освен това негов дълг е да отгледа осем останали без майка момчета и момичета. Аз не съм омъжена, той ме желае, освен това и децата вече ме познават и обичат, следователно аз съм решението за всичките му проблеми. Толкова е просто. Как не се сетих по-рано?

Може би Слейд си мисли, че тя отдавна го е разбрала — разсъждаваше Рейчъл. Навярно затова отлага предложението си за женитба? В края на краищата нали и тя не се омъжи за Гюс, въпреки че е ерген, добър и честен мъж, който истински я обича и може да й предложи цяла ферма.

Слейд не я обича, освен това, доколкото знае, той не притежава на този свят нищо освен коня си, седлото и пистолетите. По закон и фермата, и децата са на Джонатан, въпреки, че изобщо не се грижи за тях и сякаш се е зарекъл да изпие всичко, което е за пиене в града. Слейд едва ли ще допусне Джонатан да пропие фермата, ще предпочете навярно да застреля зет си. Но фактът си е факт — законът е на страната на Джонатан. Но как може Слейд да си въобразява, че ще се омъжи за него само защото има желание да спи с нея и защото тя е идеалното решение на проблемите му? О не, Рейчъл беше убедена, че той не е сигурен в съгласието й. Не е глупав и не може да не разбира, че ако не друго, гордостта ще я възпре да се омъжи за него по разум. Тъй че, ако е хитър, ще изчаква и ще направи всичко възможно, за да я накара да се влюби в него. Слава богу, че не му призна чувствата си. Положително щеше да ги използува срещу нея, както беше готов да се възползува и от безразсъдното й влечение. О не, това тя няма да допусне!

Но какво друго можеше да стори? Слейд вече изгони Гюс — трябваше да признае, че скитникът успя да го стори. Ако този нехранимайко не се беше намесил в отношенията им, Гюс и досега щеше да е неин, а когато в живота й неочаквано се появи Адам Кейфе, Слейд даде недвусмислено да се разбере, че ще махне от пътя си всеки мъж, който се приближи към нея. И да иска, Рейчъл не може да му попречи. Любовта й към нейния дядо и към децата й пречеха да предприеме нещо против Слейд. Той го знаеше и очевидно разчиташе на това. Сега трябваше само да изчака да й дойде до гуша от нахалното му държане и да предпочете да се омъжи за него вместо да остане стара мома. Засега правеше всичко, за да я накара да предвкуси сладостите на един брак, от които просто да не може да се откаже.

В този миг Рейчъл беше готова да го намрази. Но не искаше и да се лъже — разбираше, че е хваната в капан, а сърцето й тръпне от желание да го вземе, каквито и условия да й поставя, колкото и да са нетърпими арогантността и самочувствието му. Всичко беше по-добро, отколкото да го загуби.

Рейчъл не подозираше, че Слейд изобщо не е искал да я поставя в толкова ужасно положение. Не би го повярвала, но беше точно така. Той просто си изпусна нервите, като я видя да се изчервява и да се смее като влюбена ученичка на комплиментите на Адам Кейфе. Впрочем реши също, че така е може би даже по-добре, сега тя е изправена пред сериозна дилема и ще трябва да се омъжи за него колкото и да му е ядосана, колкото и противоречиви да са чувствата й към него. Ще трябва да го вземе, та ако ще против волята си.

Слейд беше мъж, който държеше на думата си. Беше й заявил за намеренията си (та макар и доста нетактично и несръчно) и беше твърдо решен, ако Рейчъл не му се покори, да направи необходимото, тя да си остане стара мома, поне докато благоволи да й прости. Не можеше да си представи, че една жена може да му откаже да се омъжи за него, дори с риск да остане стара мома. Не, сигурен беше, че всичко ще свърши добре.

Колкото повече размисляше, толкова повече се убеждаваше, че Рейчъл би трябвало всъщност да се чувства щастлива, че е направила толкова добра сделка. За него тя беше много привлекателна, но повечето мъже биха казали, че не може да се нарече апетитно женче, освен това имаше хаплив език и като се ядосаше, ставаше избухлива. Преди той да се появи на хоризонта, Олд Окс беше най-едрият й улов. Скитникът уважаваше и дори харесваше шведа, но беше убеден, че е далеч по-добра партия от него. Като премисли внимателно всичко, реши, че Рейчъл трябва всъщност да му е благодарна.

Ако Рейчъл можеше да се досети за мислите на Слейд Меверик, щеше толкова да се възмути от самоувереността и безсрамието му, че щеше да му зашие един шамар. Но тя не подозираше нищо и седеше мълчаливо на капрата до него. Усещаше през полата си силното му мускулесто бедро, притиснато до нейното и много добре знаеше какво Иска той от нея, ако наистина имаше намерение да се оженят, ако намерението му беше да я склони да му стане съпруга. Ако се съди по държането му, този самоуверен вагабонтин го приемаше като нещо най-естествено! Изглеждаше толкова самодоволен, че Рейчъл предпочиташе да не се обръща към него, още повече че срещаше всеки път толкова нахален и сладострастен поглед, че не можеше да има съмнение — той гледаше на нея като на своя собственост. Не беше ли го заявил вчера? Само като си спомни и пламна. Но защо пък и да не си го мисли? — запита се тя. Та нали никой, мъж или жена, не иска да завърши живота си в самота и ако Слейд пропъжда със сила всеки съперник, това значи, че, ще не ще, ще трябва да се омъжи за него.