Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Двуколката спря пред входа и един коняр пое юздите на конете. След миг един слуга скочи отзад и отвори вратата. Като видя досадното изражение на Атина, докато слизаше от двуколката, Ник бавно плъзна ръка около тънката талия на Тес.

Насочи се към стълбището, но ги забеляза и внезапно спря, присви очи като видя Тес, притисната до Ник.

— Господи! — възкликна Атина вбесено. — Значи е вярно. Не можах да повярвам на очите си, когато прочетох съобщението в сутрешния вестник. Толкова бърза сватба, скъпи братко. Защо? Да не би вече да е бременна?

След като изстреля тези грозни думи, тя се извърна и продължи нагоре по стълбите. Всички я гледаха като вцепенени, без да промълвят. Най-накрая Рокуел наруши тишината.

— Хората не ме смятат за проницателен, но едно ще ти кажа — тази твоя сестра не е много доволна от брака ти, стари приятелю!

На Ник му стана неприятно и устните му потрепнаха.

— Да, може да се каже — промърмори той и подкани гостите си да се качат по стълбите, по които Атина току-що беше изфучала.

Не им се извини заради сестра си. Знаеше, че бракът му с Тес ще предизвика неприятности и подозираше, че най-явно ще го критикува Атина. Но не очакваше толкова открита злоба. Едновременно с естествения гняв, който изпитваше заради обидата към съпругата си, беше и малко объркан.

Вярно е, че Талмъдж имаха право да ненавиждат Мандъвил — освен старата трагедия с Бенедикт и Тереза, имаше един по-скорошен нещастен случай — чичото на Тес стана причина за смъртта на Рандъл. Ник присви устни. Ако това, което беше чувал за този позорен дуел беше вярно, то можеше да се каже, че Рандъл си е получил онова, което е заслужавал като умишлено е предизвикал мъж, добре известен с незаинтересоваността си към оръжията. Да се изправи пред Сидни Мандъвил трябва да е било за Рандъл като да улови риба в кофа с вода и Никълъс подозираше, че именно брат му се е изненадал най-много, когато куршумът на Сидни е попаднал в целта. Разбира се, за Атина нещата не стояха така. Според нея брат им никога не би сгрешил — беше изключително привързана към него… Но щом Палас, която беше страдала много повече от постъпките на Мандъвил, можеше да приеме брака му, защо и сестра му да не можеше?

Пристигането на Атина помрачи настроението на групата. Щом влязоха вътре се разпръснаха, разбирайки, че Ник има нужда да остане сам. Лелите отидоха в библиотеката да се забавляват, а братята Рокуел се отправиха към игралната зала.

Когато останаха сами в кабинета му, Тес нежно каза.

— Лейди Атина е много разгневена заради брака ни, нали?

Ник се намръщи.

— Знаех, че така ще стане, но не очаквах да е толкова злобна. — Срещна разтревожения й поглед и продължи. — Надявам се, че не се обиди много от думите й?

— Но защо, след като и двамата знаем, че може да е истина?

— Мислиш ли, че е възможно да си бременна?

— Не мога да знам със сигурност толкова скоро — натъртено отвърна Тес. — Минали са едва десет дни след първата нощ в „Черното прасе“.

Изражението му омекна. Вдигна ръката й и целуна дланта. Вгледа се в очите й и дрезгаво каза.

— Понякога забравям колко отскоро се познаваме — времето ни завъртя в истинска вихрушка, нали, съкровище?

Тес бавно кимна, в гърлото й заседна буца. Нямаше значение дали го познава от десет дни или от десет години, съмняваше се, че ще го обича повече, отколкото сега. В много отношения той олицетворяваше мечтите на повечето девойки — чаровен и един от най-привлекателните мъже, които някога бе срещала. Някои може би намираха обстоятелствата около запознанството и брака им доста впечатляващи и не биха се поколебали да прекарат остатъка от живота си с мъж като Ник Талмъдж — дори и да не беше споменавал и една дума за любов. Беше се показал като благороден, стабилен мъж, дори снизходителен, и Тес не можеше да отрече, че е мил с нея и лелите й. Въпреки че се примири с брака си, все още й се искаше да се бяха срещнали при други обстоятелства. Бракът им щеше да бъде толкова по-сладък, ако знаеше, че Ник тайно се е интересувал от нея и не се е оженил насила.

Последните няколко дни се убеждаваше, че е твърде много да иска от него да я обича толкова, колкото я и желаеше, но не успя. Искаше не само името и тялото му — най-много искаше сърцето му…

Когато Тес не отговори веднага, той стисна ръката й.

— Не съжаляваш за брака ни, нали?

Тя се усмихна и поклати глава.

— Не. Просто си мислех как ли щяха да се развият нещата, ако се бяхме срещнали при други обстоятелства…