Шърли Бъзби - Игра на съдбата

— Е, какво има? Да не би да си ме повикал тук, за да ме изхвърлиш от собствената ми къща?

Ник седна зад бюрото. Срещна гневния поглед на сестра си и спокойно каза.

— Може би нещата не са чак толкова трагични, но ще те помоля да отдадеш необходимото уважение на съпругата ми и роднините й и да се въздържаш от сцени като тази, която изигра, когато пристигна, или… — гласът му стана по-студен — можеш да се преместиш в Доуджър Хаус. Изборът е твой.

Лицето й потъмня, наведе се напред и постави ръце на бюрото му.

— Нима ще посмееш? — дишаше тежко и не можеше да повярва на ушите си.

Ник непоколебимо посрещна възмутения й поглед.

— Не ми оставяш голям избор. И наистина — бих посмял. Не бих позволил на никой да обижда жена ми — особено на собствената ми сестра! — гласът му омекна. — Атина, не искам да се караме… Знам, че нещата между нас винаги са вървели трудно, но не можеш ли да загърбиш недоволството си? Знам, че си шокирана от внезапния ми брак и се извинявам, че не ти съобщих — поради някои причини…

Устните на Атина презрително се извиха и той разбра, че тя е безразлична към думите му.

— Много добре тогава, това е последната ми дума: или се извини на съпругата ми и се отнасяй към нея с уважение, или се приготви да се преместиш в Доуджър Хаус. Няма… — добави той печално — да ти преча да идваш при баба ни, когато поискаш, освен ако не използваш посещенията си, за да се караш с жена ми. Не искам нито Тес, нито баба ни да се разстройват. Разбра ли ме?

Атина се отдръпна от бюрото му и рече с омраза.

— Знаех си, че така ще постъпиш! Зад чаровната ти усмивка и добри маниери се крие един деспот. Бях сигурна, че много скоро ще покажеш истинската си същност — направи една крачка из стаята и го погледна. Очите й блестяха възбудено, ноздрите й гневно се разширяваха. — О, Боже! Само, ако бях момче! Всичко щеше да е мое. Родена съм преди Рандъл — в едно по-честно общество аз щях да съм наследницата. Ти си най-малкият син — аз трябваше да наследя всичко, а не ти! И сега вместо да се наслаждавам на богатството и властта на Шерборн — съм принудена да живея от милостинята, която ми отпускаш, захвърлена в Доуджър Хаус. — Върху лицето й се появи ненавист и тя каза натъртено. — Никога не съм те харесвала, нали знаеше, но едва сега започвам и да те мразя. За Бога, иска ми се ти да беше умрял, вместо Рандъл!

Ник стоеше непоклатим и я наблюдаваше, докато изливаше гнева си. Когато обаче Атина си пое дълбоко въздух, за да продължи, той рязко я прекъсна.

— Достатъчно. Чувал съм всичко това десетки пъти и повярвай ми, мнението ти ми е добре известно. Съжалявам, че се чувстваш по този начин, но това нищо не променя. Или ми даваш дума, че повече няма да правиш сцени, или се пренасяш в Доуджър Хаус още сега преди вечеря.

Атина гордо се изпъчи.

— Не се безпокой, скъпи братко, няма да ти преча с присъствието си нито миг повече. Предполагам ще ми дадеш време да опаковам нещата си и ще ми предоставиш достатъчно слуги, които да отведа с мен?

— Разбира се — изморено отвърна Ник. — Каквото поискаш.

Защо ли се беше надявал Атина да се вразуми? Гледаше я мрачно как се извърна и се спря точно на прага, за да подхвърли през рамо:

— И разбира се, ще платиш за ремонта на къщата, нали? Искам също конете и каретата ми да бъдат преместени в конюшнята на Доуджър Хаус заедно с необходимите коняри.

— Разбира се — сухо отвърна той. — Всичко, което ще те направи щастлива в новата ти къща.

Атина се изсмя безчувствено.

— Само едно нещо би ме направило щастлива — да те видя погребан под земята.

Вратата се затвори с трясък зад нея и Ник не знаеше дали да се смее или да изругае. Едно нещо си оставаше характерно за Атина, помисли си жлъчно той — тя никога не криеше чувствата си.

Ник остана известно време зад бюрото, като се чудеше дали е постъпил правилно и дали нямаше друг начин да се справи със сестра си. Съмняваше се. Проблемът беше възникнал много преди той да се появи на хоризонта — ако Рандъл и Атина бяха продължили да се разпореждат със семейното богатство в същия дух, от него нямаше да остане почти нищо. Бяха скроени по един калъп — отдаваха се на удоволствия независимо от цената. Никълъс знаеше, че Атина го мрази заради опитите му да спре глупавото й прахосване на пари и ако Рандъл някога беше упражнявал контрол върху нея, сега задачата му щеше да е доста по-лесна. Обтегнатите отношения със сестра му изглеждаха непоправими. Поне след тази караница най-накрая изясниха нещата.