Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Палас пребледня още повече. В очите й се четеше ужас.

— О, Боже! Не! Не мога отново да преживея това!

Мъката й разкъса сърцето му. Приклекна до стола, хвана ръката й и нежно я целуна.

— Съжалявам, че ти причиних такава ужасна болка — дрезгаво каза той. — Бог ми е свидетел, не съм искал! И ако можех да ти спестя това изпитание, щях да го направя. Трябва да разбереш, че колкото и да не ти харесва, няма друг изход. — Внезапно си спомни за още една причина, която да направи избора му на съпруга малко по-приемлив. — Замисляла ли си се, че Тес може и да е бременна? За това, че първото ти внуче, единственото внуче, може би расте в утробата й?

Палас се намръщи.

— Ожени се за нея щом искаш — каза тя унило. — Но не искай от мен да се радвам за това.

Палас изхлипа и се обърна настрани, за да се успокои. Никълъс се изправи и погледна баба си, която беше престанала да плаче.

— Тес и лелите й ще останат в кулата до сватбата. Ще се постарая да отложа срещата ви колкото мога.

Палас избърса сълзите си с дантелена кърпичка и се усмихна.

— О, Ник, животът беше толкова спокоен и предвидим, преди да се върнеш вкъщи! Дните се редяха без нищо да се случва — мислехме единствено дали ще вали и какво ще има за вечеря. А виж ни сега: млада дама бяга от лапите на един мръсник; контрабандисти се врат навсякъде; изгубена памет; опит за убийство и внезапна сватба.

Никълъс настойчиво се вгледа в изпитото й лице.

— Нима можеш толкова лесно да приемеш брака ми с Тес?

Изражението й стана замислено.

— Не е това, което исках, но може би става за добро — най-после ще те видя женен. Има дори възможност преди да умра да държа едно-две внучета на скута си. Разбира се, съществува и още една причина, поради която бракът ти ми се струва приемлив…

Никълъс я погледна въпросително и тя весело и с палав блясък в очите отвърна.

— Само си помисли колко бесен ще е настоящият барон Мандъвил като разбере кой този път ще се ожени за наследницата!

Авъри все още не беше разбрал обхвата на пълното си поражение, но подозираше участието на графа в някои от скорошните промени в живота си.

Последните няколко дни не бяха приятни за новия барон Мандъвил. Пристигането на писмото от Рокуел с неприятните новини за неочакваното посещение беше само началото. Авъри мислеше, че е имал късмет като е прочел писмото преди всички и е успял да пусне плана си в ход и насила да се ожени за Тес. Това, мислеше си той като седеше в големия салон на имението Мандъвил и пиеше чаша след чаша превъзходно бургундско вино, беше последното хубаво нещо, което му се случи.

След като пристигна в Лондон бързо се преоблече и освежи в къщата на Мандъвил на площад Гросвенър — по случайност точно срещу къщата на Шерборн. Точно когато излизаше, за да се качи в каретата си, се натъкна на един познат, с когото размени няколко приказки. Бъбривият господин знаеше всички градски слухове, но фактът, че беше закусвал тази сутрин с лорд Рокуел, заинтригува Авъри. След няколко деликатни въпроса получи интересната информация, че въобще не е споменал за Тес. Всъщност казал, че планира в събота да замине на посещение при племенницата си, а оттам за Корнуел до края на годината.

Авъри отправи каретата и замислен се прибра отново вкъщи. Възможно ли беше Тес да не е пристигнала в Лондон? Дали той не беше стигнал преди нея? Изглеждаше малко вероятно — тя имаше доста часове преднина, но снощи пък се разрази буря…

Реши да не ходи до къщата на Рокуел, а вместо това да потърси стар свой познат. Авъри не беше много близък с Джак Денинг, но бяха правили няколко сделки в миналото. Така че Джак със своите връзки из Лондон се оказваше тъкмо човекът, който беше нужен на Авъри.

В петък сутринта Джак увери Авъри, че Тес не е в къщата на чичовците си. Къде ли можеше да е? Разтревожен, той помоли Денинг да сложи човек, който да следи къщата на Рокуел и още няколко, които да претърсят пътищата от Кент за Лондон и нетърпеливо зачака. Тес все някога щеше да се появи. Ако успееше да се промъкне покрай хората на пътищата за града — въпреки че червената й коса трудно можеше да се пропусне — шпионинът пред къщата щеше да я види. Изпрати и съобщение на слугите си в имението, за да ги предупреди, че по някаква случайност Тес може и да се върне там.

Докато чакаше появата на Тес или бележка от имението, на Авъри му хрумна все пак да посети Рокуел, но предпазливостта го възпря. Знаеше, че Рокуел и брат му не го харесваха по принцип и неочакваното му пристигане в града само щеше да засили подозренията им.