Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Като я целуна по бузата, Алекзандър дрезгаво каза.

— Бъди щастлива, мишле. Ник е много добър мъж — хвърли на приятеля си закачлив поглед. — Понякога е строг и арогантен в зависимост от обстоятелствата, но иначе ще е добър към теб.

Рокуел й се усмихна.

— Вярно е, Тес, Ник е мъжът за теб. Ще видиш. Не искаше да се омъжиш за него, но един ден ще ни благодариш, че сме настоявали. Помни ми думите.

Решиха братята Рокуел да останат в кулата по време на посещението си. Ник не искаше кулата да е празна — проблемът с контрабандистите още не беше решен, а в момента имаше други неща на главата. Баронът и брат му проявиха ентусиазъм да си отварят очите за всякакви престъпни дейности. Истината беше, че и двамата очакваха с нетърпение среднощни сблъсъци с банда престъпници, в случай, че контрабандистите посмеят да се върнат.

Когато те си тръгнаха в синия салон настъпи тишина. Тес неловко погледна Никълъс. От топлината в погледа му и от чувствената извивка на устните му разбра, че иска да се любят.

— Не се тревожи — промърмори той, сякаш бе прочел мислите й. — Въпреки че единственото, за което си мисля през последните няколко часа е нощта, която идва и как ще те любя, не възнамерявам да те натисна върху любимото канапе на баба ми.

Тес се изчерви.

— Не съм си и мислила, че ще го направиш — отвърна тя почти без дъх. От блясъка в очите му сърцето й затуптя толкова бясно, че още малко и щеше да изскочи от гърдите й. Тя заекна. — А-ако нямаш нищо против, а-аз ще се от-тегля.

— Не, идеята ти е много добра. Скоро и аз ще дойда — закачливо я целуна по устните. — Много скоро.

Тес излетя от стаята. За неин срам тялото й вече тръпнеше, изгаряше за ласките му. Сякаш бяха минали месеци откакто не е била в прегръдките му и въпреки че се смъмри, че е такава палавница, не можеше да отрече, че очаква първата си брачна нощ…

Никълъс остана сам в синия салон и си наля бренди, мислеше за необикновения обрат в живота си. Беше изгубил десет месеца в търсене на подходяща съпруга в най-заможните домове в Лондон и я беше открил където най-малко очакваше — в една долнопробна гостилница. Поклати глава и леко се усмихна при спомена.

Какво ли щеше да стане, запита се той, ако бях срещнал Тес при по-обикновени обстоятелства? Дали отново щеше да изпита тази необяснима страст и привързаност? Дали щеше да разбере от пръв поглед, че това е жената, която търси? Все още не можеше да обясни силното усещане, че тя е негова, че са създадени един за друг, което го обзе онази нощ в „Черното прасе“. Погледна я само веднъж и вече знаеше.

Сви устни. Е, не знаеше, че ще се ожени за нея, но беше сигурен, че я желае, че е готов да чака един или няколко живота, но да я намери отново… Каква странна мисъл — да я намери отново!

Тръсна глава, отпи от брендито и се огледа — масите бяха отрупани с остатъци от сватбената гощавка. Въпреки че празникът беше свършил, на Ник все пак му се стори странно, че е женен за Тес Мандъвил. Преди една седмица, ако някой му беше казал, че съпругата му ще е от семейството, с което Талмъдж бяха заклети врагове, щеше да се изсмее и да го помисли за луд. Но въпреки всичко — той, Никълъс Талмъдж, десетият граф на Шерборн, се беше оженил за наследницата Тес Мандъвил. Невероятно!

Привлечен от портрета на дядо си, Никълъс застана пред него и се вгледа в чертите, които толкова приличаха на неговите. Ако Бенедикт не беше избягал с Тереза и беше останал в имението Шерборн, какво ли щеше да каже за тази необичайна развръзка? Дали щеше да е удовлетворен, че този път неговото семейство е измъкнало наследницата под носа на Мандъвил?

Никълъс разглеждаше изписаното, сериозно лице на дядо си. Сега нищо нямаше значение. Беше станало толкова отдавна. Дядо му без съмнение беше починал някъде отвъд океана. Сега Никълъс Талмъдж имаше млада очарователна булка, която го очакваше горе и беше време, помисли си той със задоволство, да я последва.

Остави наполовина пълната си чаша на една от масите и нетърпеливо се запъти нагоре, вече усещаше силната пулсираща болка между бедрата си. Но на прага изведнъж се спря и нещо го накара да погледне отново портрета на дядо си. Пребледня. После го погледна отново и отново, дори се приближи. Не, не можеше да бъде. Сигурно е от осветлението, помисли си той и излезе от синия салон. От осветлението, а може би не, но за миг му се стори, че строгите устни на дядо му се извиха в слаба, самодоволна усмивка…

Въпреки нетърпението да я намери, Ник се забави малко в стаята си, която се намираше до тази на Тес. Изкъпа се набързо и още с мокра коса облече сив копринен халат на райета. За миг се спря пред вратата, която разделяше стаите им. Сърцето му внезапно затуптя лудо и членът му се втвърди. След няколко минути щеше да се люби с Тес на леглото, където са били зачевани цели поколения Талмъдж. Представи си Тес с издуто коремче и своето бебе в нея и се изпълни със задоволство. Но бебето нямаше толкова голямо значение, единственото нещо, което го интересуваше беше, че тя е вече негова!