Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Но и на следващия ден нямаше следа от момичето. Получи бележка от Лоуъл, че в имението всичко е наред, но че младата дама не се е върнала там. Авъри започна да се съмнява, че нещо се е объркало. Шпионите се кълняха, че няма и следа от нея, нито по пътищата, нито около къщата на Рокуел. Нищо повече не можеше да постигне като седи в Лондон, затова реши да се върне и сериозно да си поговори с лелите. Възможно беше Тес да се е скрила някъде другаде… и той напълно грешеше като си мислеше, че тя ще се обърне за закрила към чичовците си. Може би щеше да е добре, ако Тес се беше скрила на място, откъдето щеше лесно да я отвлече, но това би създало нови проблеми. Вбесен, той се метна в каретата си и тръгна за Мандъвил като само за минути пропусна пристигането на Ник в Лондон, който идваше, за да издейства разрешителни за сключване на брак.

Положението, което Авъри завари в имението при пристигането си, беше почти толкова нерадостно, колкото и изчезването на Тес. След бягството на лелите той вече започна да подозира, че Никълъс Талмъдж има пръст в някои от неприятностите му. Знаеше за приятелството между Рокуел и Талмъдж и какъвто си беше подозрителен разбра, че веднага щом им бе отказан достъп до имението Рокуел са отишли в дома на приятеля си, който живееше наблизо. Оттук лесно можеше да се направи връзка, че Ник е участвал в бягството на лелите от Мандъвил. Но къде беше Тес?

Присви ледено студените си сини очи. Имаше ли някаква вероятност Ник и Тес да са се срещнали? Известно време обмисля тази възможност, но после я отхвърли. Ако Тес беше при Ник той нямаше да чака до събота, за да освободи лелите й. Последното беше станало само защото братята Рокуел бяха надигнали вой. В това беше сигурен.

Авъри започна да си блъска главата и да умува какво щеше да се случи след това. Знаеше, че е притиснат в ъгъла. Тези дни финансите му бяха позатегнати и дори сумите от загадъчния мистър Браун едва ли щяха да му стигнат за дълго. Лелите нямаше да си замълчат нито за затварянето им, нито за изчезването на Тес… Ако искаше да предотврати катастрофата трябваше да действа светкавично.

Решението на проблема му изглежда беше да намери Тес. Щом тя беше в ръцете му, другото щеше да се оправи. Затова тази сутрин изпрати Лоуъл да претърси пътя, по който тя най-вероятно беше тръгнала — може да е станал някакъв инцидент и тя да лежи ранена край пътя или в някоя фермерска къща и да се бои да разкрие самоличността си от страх да не би той да я открие. Авъри се усмихна — Тес знаеше, че той ще тръгне да я търси.

Авъри не само че изпрати Лоуъл да търси Тес, но нареди на Колмън дискретно разузнаване около имението Шерборн. Но Колмън нямаше какво интересно да му съобщи, дори и след разговора си с един от слугите в имението, когото обилно напи с ликьор. Като имаше предвид враждата между Мандъвил и Талмъдж, Авъри не очакваше лелите да са там, но по дяволите, все някъде трябваше да са! Но къде?

Присви устни. Ако Тес не беше при лелите си, а той знаеше, че е така… И ако не беше и при чичовците си, в което беше почти сигурен, тогава къде, по дяволите, беше? Роднините й без съмнение вече бяха открили това и бясно обикаляха наоколо, за да я търсят или се опитваха да намерят начин, за да предотвратят скандала. Саркастично се усмихна, вдигна тост за здравата социална структура и си легна, като се надяваше, че съдбата все пак ще му хвърли някоя щастлива карта.

Ник не мислеше често за късмета или съдбата, но в онази вторник вечер през октомври 1811 г., когато Тес Мандъвил стана негова съпруга, той беше благодарен на случая, който го бе отвел в „Черното прасе“ само преди една седмица. Загледан в лицето на младата си съпруга, Никълъс беше много благодарен на лейди Мериан Холиуел и на останалите, които онази нощ го бяха отвели в „Черното прасе“.

След това погледна баба си, която тихичко разговаряше с Хети и Мег. Изглежда се чувства добре, успокои се той. Малко се притесни, когато Тес и лелите й се запознаха с нея, но баба му успя да покаже вродената си учтивост. Наблюдаваше я как се бори да потисне болезнените емоции, които я изгаряха отвътре и усети внезапен прилив на привързаност. Тя беше истинска дама.

Сватбата мина приятно. Малкият салон в задната част на къщата беше отрупан с току-що откъснати цветя и пред слисаните погледи на събралите се роднини Ник и Тес бяха венчани от местния пастор.

След това в любимия син салон на баба му сервираха разхладителни напитки. Лицата на чичовците й гордо сияеха, а Хети и Мег одобрително се усмихваха на младоженците. Лейди Шерборн все още се държеше сдържано, но блясъкът в сините й очи обещаваше промяна в настроението.