Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Чистата истина е, помисли си Никълъс като стана и се облече, че като глупак оставих тялото да доминира над ума ми. Щом погледна Тес, големите й теменужени очи и меките розови устни, нищо друго нямаше значение, освен желанието му да я вкара в леглото си. Жлъчно се усмихна — за нещастие този факт все още беше в сила. По дяволите, дори беше склонен да пренебрегне коя, е само за да се ожени за нея и да я има винаги в леглото си! Беше му трудно да си го признае и настроението му се вкисна още повече.

Най-странното в цялата ситуация беше не, че ще се жени за Тес Мандъвил, а това, че не изпитва гняв и негодувание, както би станало, ако го бяха впримчили в брак с някоя друга жена. Ядоса се, когато узна истината, но след това изпита странното чувство на удовлетворение…

Когато гостилницата остана далеч зад него, Никълъс отново се замисли за проблемите, които го чакаха в Шерборн — и не на последно място за непокорната си булка. Усмихна се. Тес щеше да е своеволна, знаеше го, но предпочиташе да си мисли за това, че тя никога не го отегчава и можеше да я държи в прегръдките си където и когато си поиска.

Фактът, че тя беше Мандъвил щеше веднага да предизвика някои трудности… Баба му няма да се зарадва на избора му на съпруга. Когато й бъдат обяснени обстоятелствата около бързата сватба, тя без съмнение щеше да се съгласи, че бракът е единственото разрешение, но Ник знаеше, че няма да й каже пълната истина. Палас и без това щеше да се натъжи, че той се жени за правнучката на жената, която е избягала със съпруга й и племенница на мъжа, който уби внук й. Положително щеше да обвини Тес за създалата се ситуация, въпреки че вината беше негова.

Ник въздъхна. Не можеше да измисли как да намали удара, явно е, че ще трябва да каже истината — дължеше го на Палас, както и на Тес, в противен случай щеше да затъне още по-дълбоко. Вследствие дългогодишната вражда между двете семейства Палас със сигурност щеше да мрази Тес, дори и да бяха се срещнали при по-обикновени обстоятелства.

Никълъс пристигна в имението Шерборн следобед. Посрещнаха го с новината, че баба му си е вкъщи, но Атина е предпочела да остане още няколко дни при свои приятели. Това не му хареса — искаше Атина да присъства на сватбата му — щеше да има по-малко клюки — но нищо не можеше да се направи. Не искаше да увеличава неразбирателството като настоява да се върне вкъщи незабавно, нито пък щеше да отложи церемонията заради това. Имаше твърдото намерение по това време утре следобед да е вече женен — независимо дали Тес искаше или не!

Въпреки уверението, че бракът с Тес е единственото разрешение за някои неотложни проблеми, нейният твърд отказ да се омъжи за него непрекъснато го преследваше. Не можеше да отрече, че гордостта му е накърнена. Всяка друга жена би почувствала облекчение и, да, по дяволите, би била благодарна, ако той постъпеше така честно с нея. Усмихна се мрачно — да, но нямаше да е очарователна като малката хитруша, която май вече се превърна в най-важното нещо за него на света…

Както си и знаеше, не беше лесно да разкаже на Палас за случилото се. Въпреки че не спести нищо от историята, по лицето й личеше, че е убедена, че това е план на ужасните Мандъвил. Не можеше да я вини — нима и той не беше убеден, дори и с по-малко доказателства, че Тес се опитва да го впримчи? Сега разбираше глупостта си, както и напълно естествената реакция на баба му. Повече от всеки друг тя беше понесла тежестта на болезнения скандал преди почти седемдесет години. Не отдавна по-големият й внук умря в ръцете на друг Мандъвил — раните й бяха много дълбоки.

— Знам, че исках да се ожениш — тъжно каза тя, след като преминаха първоначалният й гняв и недоверие. — Вярно е също, че никога не съм виждала младата дама и че тя може да е очарователна. Сигурна съм, че за всяко друго семейство това е един добър брак, но не и за мен!

Погледна го право в очите и сърцето на Никълъс се преобърна. Не искаше да наранява баба си, но, по дяволите, щеше да се ожени за Тес. По средата на болезнения разговор той внезапно осъзна, че наистина иска да се ожени за Тес Мандъвил и нямаше да позволи на нищо да застане на пътя му — дори и на Палас.

— Бабо, не можеш ли да загърбиш миналото? — нежно я попита той. — Тес не е виновна за това, което се е случило тогава. Вярно е и това, че тя не е виновна за компрометирането си. По-скоро трябва да ми се скараш, че се държах като мръсник.

— Знам — изморено отвърна Палас, сините й очи бяха пълни с отчаяние. — Обясни ми подробно какво се е случило, но дори и да не е нейна вината, да не би да очакваш да приветствам децата на тази жена в дома си или нея като твоя съпруга!