Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Тес се извърна към него.

— Аз не искам — процеди тя през зъби, — да се омъжвам за теб.

— За съжаление — меко я успокои Никълъс, — не ти остава избор — всичко е решено. Нали, Рокуел?

— Боя се, че е прав, Тес — отвърна Рокуел. — Нямаш друг избор освен да се омъжиш за него, иначе ще последва голям скандал. Радвай се, че се жениш за богат аристократ.

— Също и привлекателен, и чаровен дявол — добави Алекзандър. — Нямаше да си намериш по-добър мъж от него, мишле. Май трябва да знаеш, че с Рокуел вече му предложихме да се свържете. Не искахме нещата да станат така, но все пак одобряваме.

Прониза я отчаяние и Тес умолително погледна лелите си. Мег бавно поклати глава.

— Не, скъпа — отвърна тя в отговор на мълчаливата молба на Тес. — Нищо не можем да направим. Бракът с Шерборн е единственият изход от тази ситуация.

Хети стана и прегърна Тес.

— Няма да е толкова лошо, миличко. Вече знаеш, че е мил и благороден човек — спаси те от „Черното прасе“, нали? Била си сама и беззащитна, можел е да се възползва от теб. Ти сама каза, че не го е направил. Това не говори ли достатъчно що за човек е?

Тес едва устоя да не се засмее язвително. О, Господи, ако Хети знаеше истината! Но това нищо нямаше да промени — дори и да им беше казала, че я е прелъстил, те пак щяха да настояват за този брак. Болеше я, че всички го смятат за толкова благороден, но като се замислеше, единствено тя беше виновна за това мнение. Не биваше да се опитва да го защитава! Чувстваше се изтормозена и го погледна с крайно отвращение; вбеси се още повече като видя блясъка на задоволство в очите му.

— Повярвай ми, знам точно какъв човек е той — сдържано каза тя.

— Добре, тогава — сияещ се съгласи Рокуел. — Сега вече знаеш каква щастливка си! Помисли си само, скоро ще бъдеш графинята на Шерборн!

Точно в този момент Тес не се чувстваше особена късметлийка, но нямаше друг избор, трябваше да се преструва, че е така. За добро или лошо беше й съдено да се омъжи за Никълъс Талмъдж — мъжът, който се женеше за нея само заради лошата шега на съдбата…

Дори и някой да беше забелязал, че Тес е твърде тиха, докато се обсъждаха плановете за бързата й сватба с Никълъс, не ги изкоментира. Вероятно са благодарни, че се предадох толкова лесно, кисело си помисли тя, свита на стола и тъжно загледана в огъня. Най-накрая, когато всичко беше решено, трите дами се отправиха към стаите си, а братята Рокуел останаха пред огъня до края на нощта. Никълъс се отправи към имението Шерборн, а оттам почти веднага към Лондон.

Тес очакваше, че когато остане насаме с лелите си, те ще я обсипят с въпроси, но не стана така. Бяха изтощени от събитията тази вечер и след кратък разговор си легнаха.

За Ник тази нощ нямаше да има сън. Остави братята Рокуел да се грижат за кулата като ги предупреди за нападението над Тес и за подозрението му, че е работа на контрабандистите и че трябва да са нащрек. Като пристигна в Шерборн събуди Лъвджой и му даде заповедите си. Изкъпа се набързо, преоблече се, хапна и тръгна за Лондон.

Въпреки че имаше да свърши много работа докато е в Лондон, Никълъс успя да си уреди среща с Роксбъри. След като изслуша обърканата му история с непроницаемо изражение, Роксбъри най-накрая каза.

— Значи поздравления — ще се жениш?

Никълъс тъжно се усмихна.

— Така изглежда, сър, и въпреки че обстоятелствата са скандални, не съжалявам за нищо.

Роксбъри кимна и тихо добави:

— Трябва да те поздравя за това, което си открил за толкова кратко време. Мислех, че ще минат седмици преди да успееш да влезеш в контакт с тях. Информацията ти за този „джентълмен“ и за нападението над твоята дама са доста интересни. Склонен съм да се съглася с предположението ти, че именно той може би е нашият мистър Браун — в очите му се появи закачлив пламък. — Като имам предвид отличната ти работа, мисля, че за известно време… поне за няколко дни, можеш да забравиш за контрабандистите и да се концентрираш върху младата си съпруга.

Никълъс се усмихна и кимна.

— Така и възнамерявах да направя!

Докато Ник се усмихваше, на Авъри съвсем не му беше до това, когато се върна в имението Мандъвил. Прибра се там късно следобед в неделя, точно когато Ник се срещна с Роксбъри. Подаде юздите си на Лоуъл, който беше изтичал да го посрещне и изсумтя.

— Тя върна ли се? Има ли някаква вест от нея?

Лоуъл поклати глава и реши да остави на Колмън да съобщи новината, че и двете лели също са изчезнали. Като видя гневното изражение на Авъри, Лоуъл с охота заведе конете до конюшнята и прекара там известно време като ги почистваше — нещо, което обикновено смяташе, че е доста под нивото му.