Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Неприятното ухажване на Авъри беше най-малкият й проблем в момента, а и със сигурност той нямаше да се заинтересува от нея, щом веднъж разбере истината. Поне, помисли си тя мрачно, ще имам удоволствието да видя физиономията му като разбере как бързо съм се отдала на друг. Сега няма да иска да се ожени за мен дори и за наследството ми! А колкото до лелите ми… трябва да се съгласят да се преместим и да живеем заедно. Присви устни. Авъри определено нямаше да я остави да живее в имението Мандъвил!

За известно време се успокояваше с картината на живота, който щеше да има с лелите си. На повърхността нищо нямаше да се промени, освен че ще имат собствена къща и слуги, и никой мъж нямаше да се меси в живота им. Съмняваше се, че освен близките й, много хора щяха да научат за скандала, заради който тя щеше да се уедини. Щяха да се разнесат слухове и спекулации с името й, когато тя се откъснеше от обществото и заживееше като самотница с лелите си, но приказките бързо щяха да заглъхнат. Никълъс определено нямаше да каже на никого. А Авъри — тъй като скандалът щеше да се разпростре и около него, щеше да пропилее шансовете си в търсенето на нова наследница. Щяха да се породят неприятните въпроси като — защо, например, Тес е избягала от дома и протекцията му. Това определено нямаше да му хареса!

Внезапно се чу трясъкът на гръмотевица и Тес подскочи. Трополенето на дъжда се усили и тя разбра, че е била достатъчно умна да се откаже от идеята да побегне веднага. Все някак щеше да преживее нощта, а на сутринта, когато кажеше истината на Никълъс, той несъмнено щеше с радост да я изпрати да си върви.

Болката в сърцето й беше по-силна от всяка друга болка, която някога бе изпитвала през живота си. Лежеше и наблюдаваше бавно умиращите пламъци на огъня. Тя обичаше Никълъс Талмъдж! Това беше неоспорим факт и обясняваше толкова много, особено лекотата, с която се остави да бъде прелъстена от чара му. Дори онази първа нощ… нима толкова внезапно се беше влюбила в него?

Беше страшно да си помисли, че щом бе видяла изтънчените му черти, щом бе погледнала в онези омагьосващи черни очи, се беше влюбила безумно в него. Но точно така и стана, болезнено си помисли тя. Щом го погледна, почувства привличане, почувства го, както не й се беше случвало с никой друг мъж преди. Това признание я изпълни с болка.

С всеки друг мъж, въпреки жалките обстоятелства на първата им среща и нейните последствия, имаше шанс да намери щастлив край, но не и с графа на Шерборн. Не и Мандъвил с Талмъдж! Между семействата им зееше прекалено дълбока пропаст от времето, когато дядо му беше избягал с нейната баба.

Дневникът! Сигурно е бил на Бенедикт Талмъдж. А жената, за която пишеше толкова страстно трябва да е прабаба й Тереза. Тя въздъхна. Това не променяше нищо. Както й любовта й към внука на Бенедикт.

Тес стисна очи, за да спре сълзите си. Преглътна трудно и болката в гърлото извика спомена за неприятното нападение. Беше почти благодарна за напомнянето — така мислите й взеха друга посока. Печално си призна, че й е по-лесно да мисли за неуспешния опит да я убият, отколкото за нещастните безкрайни дни, които я очакваха без Никълъс.

Защо някой се беше опитал да я убие? Тес се намръщи. Виждаше й се глупаво. Тя нямаше врагове. Освен може би… Възможно ли беше нападателят й да е бил Авъри? Малко вероятно. Той искаше да се ожени за нея, а не да я убива! Освен това с Никълъс го бяха видели да отива към Лондон във вторник… Дали не я беше забелязал и след това проследил? Сърцето й бясно заби. След като се е навъртал насам и е открил как съм се обезчестила дали просто не е решил да ме убие, опитвайки се да скрие срама ми? Срамът й не би го заинтересувал, той искаше само наследството й! Дали не беше измислил някакъв план да се добере до парите, ако тя умре? Тес сбърчи нос. Това не изглеждаше твърде правдоподобно. Парите идваха от семейството на майка й. Ако тя умреше, по документи наследството й щеше да се разпредели между лелите Мандъвил и чичовците Рокуел. Бракът беше единственият акт, чрез който Авъри можеше да сложи ръка на парите й.

Тес отново се намръщи. Не можеше да е Авъри, но ако не той, тогава кой? И защо? Тя изведнъж се надигна, когато възможният отговор проблесна в главата й. Контрабандистите! Разбира се! Защо не се беше сетила за тях по-рано? Нещата пасваха идеално. Бяха използвали кулата вероятно години наред и като са открили, че сега е обитавана, са се разочаровали. Беше съвсем логично да са предприели стъпки да направят живота на сегашните обитатели непоносим.