Шърли Бъзби - Игра на съдбата

— Смея да кажа, мадам, че аз само помагах на барон Рокуел и брат му да освободят две чаровни дами, които отчаяно се нуждаеха от защита.

— О, стига. Въобще не беше така, стари приятелю — възрази лорд Рокуел. — Нямаше да се справим без теб. Планът беше твой, каретата, също и къщата. Всички знаят, че Рокуел не са от най-съобразителните! А мъжът, който ти е нужен във всяка заплетена ситуация, е Никълъс Талмъдж — и погледна към двете дами. — Ник е печен!

Хети съсредоточено се вгледа в лицето на Никълъс и бавно попита.

— Прав ли е? Вие ли сте Никълъс Талмъдж… — сепна се, но бързо довърши — …графът на Шерборн?

Никълъс й се поклони.

— На вашите услуги, мадам.

— О, Боже! — тихо въздъхна Хети. — Авъри ще е абсолютно вбесен!

Ник сви устни.

— Най-вече поради тази причина изпитвам огромно удоволствие, че участвах в освобождаването ви, мадам…?

— Мис — бързо отвърна Хети. — Мис Хестър Мандъвил, но приятелите ме наричат Хети.

Ник галантно целуна протегнатата й ръка и закачливо попита.

— А аз мога ли да се смятам за приятел?

— След тази вечер? — остро попита Мег. — Иска ли питане. Сега ела насам, млади човече, и бъди галантен и с мен.

Ник се приближи до нея. Хвана ръката й и промърмори:

— А вие, мадам? Как е вашето име?

— Приятелите ме наричат Мег — дрезгаво отвърна тя и леко се изчерви от удоволствие.

Усмивката на Ник изведнъж се стопи.

— От дълго време между семействата ни има само омраза. Мислите ли, че събитията от тази вечер могат да зачеркнат старата вражда?

— Със сигурност не можеш да излееш мъстта си върху Хети и Мег — намеси се Алекзандър, който седеше наблизо. — Те са ти гости! Освен това не са сторили нищо! — Поклати глава. — Като се замисли човек — ти също нищо не си направил. Няма причина да не сте приятели.

— Понякога, Алекзандър — провлачено каза Ник, — направо ме изненадваш с брилянтния си ум — колкото и неочаквани да са проблясъците ти. — После се обърна към дамите, изражението му беше сериозно. — Сега, след като изяснихме подробностите, мисля, че е време да ни кажете какво стана в имението Мандъвил, за да се окажете вие в такова ужасно положение. Трябва да разберем и какво е станало с племенницата ви…

Спокойствието изведнъж напусна уютната стая. По лицето на Хети се четеше угризение и тя изплака.

— О, каква ужасна жена съм — седя си тук на топло, а кой знае какво й се е случило на горката Тес!

— Не искаше да ни оставя — тихо подзе Мег. — Но я убедихме, че единствената ни надежда е да ви открие в Лондон — очите й се напълниха със сълзи. — Само ние сме виновни за изчезването й.

— Вината е ничия или по-скоро само на Авъри — твърдо каза Никълъс. — Но преди да обвиняваме някого за нещо, мисля, че ще е най-добре да ни разкажете всичко от самото начало — от причината, поради която племенницата ви е трябвало да избяга.

Двете жени си размениха погледи, въздъхнаха и Мег започна.

— Всичко стана след пристигането на писмото от Рокуел…

Не й отне дълго време да разкаже тъжната история и така скоро тримата мъже научиха какво се беше случило.

— Последните няколко дни бяха доста неприятни — каза Хети към края на историята. — Когато сряда сутринта Авъри откри, че Тес му е избягала, изпадна в ярост. И въпреки протестите ни, че сме невинни, не успяхме да го заблудим. Знаеше, че сме сложили приспивателно във виното му и че сме помогнали на Тес да избяга. Заключи ни в стаята, където ни открихте и веднага тръгна за Лондон, надявайки се да я настигне, преди да се е добрала до чичовците си. Нямаме представа какво е станало след това — нито с Тес, нито с другите слуги. Лоуъл и Колмън са единствените хора, които виждахме, след като Авъри ни заключи. — Хети си пое дълбоко въздух и продължи. — Съдбата ни ставаше все по-несигурна с всеки изминат ден, но винаги сме се надявали, че Тес ще намери чичовците си. Знаехме, че ще дойдат да ни спасят, но аз се страхувах, че ще е твърде късно — потрепера тя. — Лоуъл и Колмън започнаха да ни плашат. Няколко пъти, когато ни носеха вода и храна, бяха пияни и се опасявах, че ако някой не дойде — или Авъри от Лондон или… — тя погледна Алекзандър, — те щяха да ни обезчестят, сигурна бях! Слава Богу, че пристигнахте навреме.

— Племенницата ви е избягала вторник вечерта? — попита Никълъс намръщен. Разглеждаше разтревоженото лице на Хети и в главата му се загнезди несигурното предположение, че тя му е доста позната… Отново го обзе чувството, че пропада в бездна. — Когато е напуснала имението Мандъвил онази нощ сте я видели за последен път?