Шърли Бъзби - Игра на съдбата

Тес преглътна и болката в гърлото й я накара тихо да изстене. Сара веднага се озова до нея и й подаде още топло мляко.

— А сега, мис, починете си. Господарят се погрижи за всичко, така че вие не трябва да се тревожите.

Тес беше твърде изтощена от следобедното изпитание, за да възрази, затова се отпусна на дебелите възглавници. Не искаше да мисли за това, което току-що й се беше случило. Нито да се опитва да отгатне кой се бе опитал да я убие и защо. Вратът непоносимо я болеше, както и главата, и тя затвори очи, за да избяга от болката. Топлината на огъня, приятелските гласове наблизо, брендито — всичко това й помогна да заспи. На сутринта, помисли си тя сънливо, всичко това ще е само сън…

Но се събуди не на сутринта. Събуди се изведнъж, малко след полунощ, по средата на най-ужасния кошмар, който можеше да си представи. В мига, когато си отвори очите, паметта й я засипа като лавина.

О, Боже! Тя си спомни! Всичко! Авъри. Писмото на чичо й. Лелите й. Бягството. Контрабандистите. О, Боже! Лелите й. Какво ли се беше случило с тях? Не смееше дори да си помисли каква е съдбата им.

Затвори очи от болка, когато си спомни за собствената си съдба. Беше напуснала имението Мандъвил като невинна девойка, избяга, за да не бъде обезчестена от мъжа, когото ненавиждаше… а сега, някакви си пет дни по-късно, се събуждаше и откриваше, че вече не е девствена и макар и неохотно бе станала любовница на един от омразните графове на Шерборн. Беше обезчестена и унижена! За неин огромен ужас, тя разбра и нещо друго, което през последните няколко дни се беше промъкнало в ъгълчетата на съзнанието й — боеше се, че е влюбена в мъжа, който я беше докарал до това жалко състояние! Мъжът, който се беше заклел, че никога няма да се ожени за нея — независимо от това коя е. В краен случай, мрачно си помисли тя, докато лежеше в тъмната кухня, поне Авъри й беше предложил брак!

С връщането на паметта й и срамът, който изпита като разбра какво се беше случило през последните няколко дни, първият инстинкт на Тес беше да побегне. Да избяга колкото се може по-бързо и по-надалеч. Но скоро разбра, че няма къде да отиде.

Не можеше да се върне в имението Мандъвил, нито при чичовците си, защото репутацията й беше съсипана и не искаше да ги забърква в скандал.

Но се налагаше да се погрижи за лелите си, дори и след като нейният живот бе опропастен. Беше решена да настани Хети и Мег някъде на сигурно, далеч от машинациите на Авъри.

Устните й се изкривиха в кисела усмивка. Каква ирония! Нейният дядо беше откраднал годеницата на наследника на графство Шерборн, а сега настоящият граф беше обезчестил жената, която барон Мандъвил искаше за съпруга. Странно, че също като Тереза беше безумно влюбена в графа на Шерборн…, а бракът им явно не беше предопределен.

За Бога, какво щеше да прави сега? Да каже на Никълъс беше немислимо. Представи си недоверчивия му поглед и цялата потрепера. А каква ли щеше да е реакцията му, ако й повярваше? Щеше да е направо бесен! Признаването на истинската й самоличност щеше да опровергае обвинението му, че си търси заможен съпруг, но нямаше да свали всичките му подозрения. Беше упорито решен да вярва на най-лошото за нея и щеше да реши, че щом парите не са били целта й, то тогава е титлата графиня! И тогава, въпреки негодуванието му, би се оженил за някоя жена при същите обстоятелства, но не би бил склонен да го направи за Мандъвил! Не че аз непременно искам, убеждаваше се Тес. Кой би желал да е омъжен за мъж, който мрази целия ти род? Тя определено не искаше!

Въздъхна изтощено. И така, какво щеше да прави? Да си държи устата затворена и да продължи да се преструва, докато измисли някакъв начин да се измъкне от положението? Не. Не можеше да го направи. Не и сега, когато знаеше коя е и кой е той. А това, че го обичаше…

Една сълза се търкулна по бузата й. Почти й се искаше паметта й да не се беше връщала или поне да си беше спомнила, че е обикновена прислужница, за която да остане любовница на чаровен и елегантен аристократ не беше чак толкова ужасна съдба.

Примири се, колкото и болезнено да беше. Рано или късно някой щеше да я разпознае. За късмет, добър или лош, това не се беше случило досега.

Шумът на дъжда, който трополеше по покрива привлече вниманието й. Докато лежеше, Тес взе няколко трудни решения. Въпреки първоначалното си намерение, тя щеше да каже истината на Ник. Той трябваше да знае — не тази вечер, но още сутринта. И въпреки че не й се искаше, ще трябваше да се върне в имението Мандъвил. Веднъж се опита да избяга от проблемите си и ето къде се озова!