Шърли Бъзби - Игра на съдбата

— О, стига, сър — започна Джон Фрамптън. — Това наистина е майтап! Какво толкова има в това да пощипнеш скованите задници на войниците?

— Да, татко, какво толкова? — настоя Робърт, лицето му излъчваше решителност. — Няма нищо лошо в това просто да яздиш с контрабандистите, защото всъщност нищо не крадеш или пренасяш. Бог знае, че тук няма никакви забавления!

Адмиралът почервеня от яд, ококори очи и погледна по-големия си син така, сякаш виждаше чудовище.

— Какво толкова ли? Ще ти кажа, нехранимайко такъв — това е престъпление! Контрабандистите ги бесят!

— По-добре обесени, отколкото да гният в това досадно място! — оплака се Робърт.

Адмиралът стана още по-червен. Никълъс се изправи, за да прекъсне спора.

— Мисля, че доста се застояхме тук. Да отидем ли при дамите?

Никълъс ги поведе към синия салон, където дамите си говореха на групички и пиеха чай. При пристигането на господата и по-специално на Никълъс, сред младите момичета настъпи оживление. Оправяха си роклите, поглеждаха го свенливо, отмятаха глави и се смееха. Той въздъхна. Да, определено вечерта беше твърде дълга. Господата се разпръснаха из стаята, а Никълъс зае обичайното си място пред огъня. Започнаха обикновените разговори. Никълъс забеляза, че Линдзи се насочва към Джени Брайтънинг, следван от Дикерсън. За негова изненада, Фрамптън отиде директно при Атина и започна лек флирт с нея. Фрамптън и Атина? Добре, добре! Може би баба му все пак точно бе усетила положението.

Атина го погледна и Никълъс въпросително изви вежда. Тя мило му се усмихна и хладно се обърна към събеседника си. Точно тогава Палас привлече вниманието.

— Никълъс, скъпи, с Атина говорихме с другите дами и мислим, че ще е чудесно, ако в близките седмици организираме бал по случай връщането ти в областта. Как ти се струва идеята? Младите дами вече заявиха, че е наистина наложително. Казах им, че изцяло зависи от теб, скъпи.

В следващият миг Никълъс бе залят от хихикане, умолителни погледи, пастелните им муселинени рокли се разпърхаха, когато го наобиколиха. Той стрелна баба си с огорчен поглед. Беше го надхитрила и здраво хванала в капана.

Погледна младите дами, които стояха в очакване около него и им се усмихна:

— А какво е вашето желание, госпожици — да направим ли бал?

— О, моля ви лорд Шерборн, кажете да! — помоли Джени Брайтингтън, която стоеше точно пред него, русата й коса блестеше на пламъка на свещите.

— Ще бъде много вълнуващо — възкликна Франсис Спенсър, по-голямата дъщеря на лорд Спенсър. Тя беше високо и едро момиче, но лицето й беше приятно и големите й кафяви очи искряха привлекателно.

Сестра й Розмари също се включи:

— Бал в имението Шерборн! О, би било божествено! Със задоволство в очите, Никълъс погледна към нетърпеливо вдигнатите лица.

— Как мога да откажа на такива очарователни дами? Разбира се, че ще има бал в имението.

Измъкна се от писъците и пляскането с ръце и седна до баба си.

— Доволна ли си сега?

— Знаеш, че винаги ме правиш щастлива, скъпи! — и свенливо го погледна.

Никълъс сдържа смеха си и си наля чай от сребърния чайник пред себе си. Огледа се из стаята и се заслуша в разговорите наоколо. Отляво младите дами обсъждаха оживено бала; Линдзи и Джеръми се присъединиха към тях, изглежда бяха привлечени от голямото угощение, което предстоеше, въпреки че се държаха така, сякаш бал в имението Шерборн не беше нещо толкова необикновено.

Атина, лейди Едуина Спенсър — привлекателна жена на около петдесет и съпругата на адмирала — Софи, огромна дама с червеникавокафява сатенена рокля и диаманти, седяха в полукръг пред Никълъс и баба му. След като размениха няколко учтиви приказки с него, възрастните дами също заговориха за бала. Останалите господа се бяха събрали в другия край на стаята и по отгласите, които се чуваха, Никълъс предположи, че разговорът е за бой на петли, който скоро се е състоял в околността.

За момента всички изглеждаха заети. Разговорът за контрабандистите беше най-интересен. От реакциите беше ясно, че Джон Фрамптън, без съмнение, следван от Дикерсън, се забавлява като се присъединява към търговците — също така и Робърт, но по-рядко. Никълъс спря поглед върху тъмните решителни черти на този млад човек. Да, само в кавалерията Робърт щеше да превърне тази безразсъдна млада енергия в нещо полезно. Чудеше се защо адмиралът не го беше уредил досега. Нямаше достатъчно пари да му купи чин? Това го наведе на мисълта за финансовото състояние на Брайтънинг и Спенсър.