Шърли Бъзби - Игра на съдбата

— Изплаши ме!

— Добре, че аз те изплаших, а не онези бандити — сухо й отвърна той. — Мислех, че си в леглото.

Загърна се още повече в новия светлосин пеньоар и го погледна виновно.

— Бях — призна тя. — Но огладнях и слязох да хапна нещо — всички завеси и капаци са спуснати и мислех, че не ще пропуснат светлина.

— Не пропускат, но все пак си поела риска да бъдеш открита — и меко добави: — Не го допускай отново — не искам риск.

Тес направи физиономия.

— Не мислех, че е толкова опасно. Освен това е твърде рано за контрабандистите да са навън, нали?

Никълъс сви рамене.

— Може би, но е доста след полунощ и се съмнявам, че имат точен час, в който да започват работата си. Надявам се само да не съм закъснял.

— Защо? — стресна се тя изведнъж. — Да не мислиш, че вече са идвали и са си отишли?

— Не, но тази вечер се случи нещо неприятно…

Това още повече я разтревожи и тя се приближи до него.

— Какво? Какво е станало?

— О, нищо толкова трагично, но баба ми ме попита — и то пред всички — какво става тук в кулата. Всички я чуха и новините, че мястото отново е обитавано, предизвика доста силна реакция у един от гостите.

И той набързо й разказа какво се беше случило.

Изненада се, че въобще й разказва инцидента — обикновено не обичаше да говори за работите си — но почувства, че е съвсем естествено да обсъжда любопитния епизод с нея. С още по-голяма изненада откри, че му се искаше да узнае какво мисли тя за това и дали е стигнала до същите заключения като него.

Едва беше свършил с разказа си, когато тя възкликна въодушевено:

— Някой от тези хора знае за скритите стоки! И, ако е така, ще бързат да ги изнесат, преди да си ги открил — предполагат, че още не знаеш за присъствието им.

— Това е и моето мнение! Затова се качваш горе още сега, а аз слизам долу и ги чакам да дойдат.

— О, не! — изплака тя развълнувано. — Не сега! Може да ти устроят капан. — И когато той не се трогна особено от думите й, тя го сграбчи за реверите и го разтърси. — Не разбираш ли — може би те чакат!

Сложи ръце върху нейните.

— Шшт! Постарах се да не издавам, че нещо с кулата не е наред. Сигурно си мислят, че стоките още не са открити и ще бързат да ги преместят незабавно. Не виждаш ли, скъпа, това е луд късмет! Кой знае кога щяха да дойдат отново? Можеха да минат седмица или две преди да се решат да ги преместят. През това време трябваше да седя в студеното влажно мазе и да ги чакам. Но вече не могат да рискуват — сигурно ще дойдат тази вечер. — Гласът му стана по-твърд. — Сега, когато сме в кулата, колкото повече протакат, толкова по-опасно става.

— Но Ник, нима не виждаш? Щом знаят, че някой живее тук, ще са два пъти по-предпазливи от обикновено. Това, което смяташ да правиш преди беше опасно, а сега е безразсъдно! Откажи се!

— Не мога. Трябва да го направя. Нещата са по-сложни от обикновена контрабанда — щом думите излязоха от устата му, той прокле бъбривия си език.

Боже мой! Тази жена наистина го беше омагьосала. В нейно присъствие започваше да бръщолеви като стара селска клюкарка и изглежда забравяше всичко научено във войската и по-специално, че тайната си е тайна.

Отвратен от себе си, той я отблъсна.

— Стига вече! Трябва да сляза и да заема позиция преди да са дошли. — И рязко добави: — Всяка секунда, докато стоя и споря тук с теб увеличава вероятността да бъда разкрит. Качваш ли се горе в леглото?

Тес се извърна и излезе, отнасяйки свещта със себе си. Никълъс остана в тъмната кухня; намръщи се. Жените са истински дяволи! — помисли си той с раздразнение.

Нямаше време да мисли за това и тихо се насочи към килера. Там беше още по-тъмно. Спъваше се в разни предмети, разпръснати по пода и реши да запали малката свещ, която си беше взел. След няколко секунди безпрепятствено стигна до вратата на мазето и духна свещта. Постоя няколко минути, като се ослушваше за шум, но не чу нищо. Не му се искаше да слиза по стълбите в абсолютна тъмнина, но нямаше друг избор — ако бандитите бяха наблизо щяха да видят светлината му. Разбира се, ако паднеше и си счупеше врата всички планове щяха да отидат на вятъра.

Пое си дълбоко въздух и предпазливо отвори вратата. Бързо слезе по стълбите и отново запали свещта. Хвърли бърз поглед и видя, че всичко си е така, както го бяха оставили контрабандистите. Но все пак, въпреки че Том бе заличил техните следи, личеше, че някой наскоро е слизал в мазето. Никълъс въздъхна. Надяваше се, че ще дойдат и ще си приберат стоката, а няма просто да оглеждат.