Шърли Бъзби - Игра на съдбата

— Е, имам ли думата ти?

Тес въздъхна. Знаеше, че той не ще отстъпи и би било безполезно да продължава спора. Никълъс можеше да е такъв инат!

— Добре де, имаш думата ми.

— За да бъда ясен, скъпа, на думата ти вярвам, но не и на историйките ти! Знам колко ти струваше да ми дадеш това обещание, но е за твоя сигурност.

По лицето й се изписа отвращение.

— Не знам защо само мъжете имат право на авантюри. Ще се опиташ да ги заловиш, нали?

Никълъс бавно кимна.

— Знаех си! — измърмори Тес и се изправи.

Направи няколко крачки из стаята и намръщено го погледна.

— А аз какво да правя, докато ти се занимаваш с тези мошеници?

Той се приближи до нея, притегли я в прегръдките си и я целуна по носа.

— Ти, съкровище, ще си лежиш на сигурно в леглото и ще чакаш триумфалното ми завръщане.

Тес направи физиономия и се изплъзна от ръцете му.

— Колко досадно! Като съдя по последните два дни, да си любовница ми се вижда доста глупаво занимание — язвително рече тя.

Устните му чувствено се извиха и Никълъс отново я притегли към себе си. Възбуждащо потри устни о нейните и промърмори:

— Бях те позабравил, нали? — Сърцето на Тес започна лудо да бие. — Обещавам, че следващото ми посещение няма да е толкова кратко и тогава ще ти покажа, че да си моя любовница не е чак толкова досадно.

После я целуна. Жадно. Горещо. С огромно удоволствие.

Въпросът за контрабандистите и за досадната съдба на любовница се изпариха от ума на Тес. Страст, сладка и настоятелна, премина през тялото й и тя издаде лек стон, когато ръцете й, напълно против волята й, обгърнаха врата му. „Поне е против волята ми“, каза си тя.

Никълъс изруга.

— Несъмнено си най-вълнуващото същество, което за щастие — или нещастие — съм виждал! Щом те докосна и веднага пламвам, а ако не те докосвам, целувам, прегръщам, мисля само колко ми се иска да го направя. Истинска магьосница си! — целуна я силно и бързо. Не мога да остана — имам други планове за вечерта, — но ще се върна колкото се може по-скоро — усмихна й се със съжаление. — Вероятно ще е след полунощ и колкото и да ми се иска да дойда при теб в леглото, тогава сигурно ще се заема с бандитите.

Все още леко замаяна от целувката му, Тес осъзна, че това, в което той се забърква, можеше да е ужасно опасно. Ако тези нагли контрабандисти са и убийци, значи и животът му е застрашен. Какво ли щеше да стане с него, ако го заловяха да ги шпионира? Щяха ли да го убият?

Обхвана я страх. Очите й потъмняха.

— Ще внимаваш, нали? Няма да поемаш глупави рискове, нали? Няма… — преглътна трудно — …да им позволиш да те наранят.

Думите и явната й загриженост дълбоко го трогнаха. Никой, освен баба му, не беше се тревожил така за него. Лицето му беше изпълнено с нежност и той я привлече към себе си.

— Не, съкровище, няма да им позволя да ме наранят.

Целуна огнената й коса и прошепна със странен глас:

— Имаше време, когато си мислех, че нищо не може да ме уплаши, че никой риск не е прекалено голям… Повярвай ми, хитрушо, нямам намерение да позволя на някакъв си контрабандист да ме отдели от компанията ти!

Отново я целуна, сложи си пелерината и излезе.

Тес гледаше отворената врата, през която беше излязъл. Какво ставаше с нея? Как беше възможно този невъздържан, но и примамлив мъж да промени живота й само за четиридесет и осем часа? Защо само от присъствието му се чувстваше щастлива? А отсъствието му я караше да се усеща изоставена и самотна. И как ставаше така, че уж понякога го мразеше, а само мисълта, че се излага на опасност я докарваше до ужас?

Като караше бързо през дъжда, Никълъс се намръщи занимаваха го същите мисли, които не даваха мира и на нея. Питаше се какво в Доли караше кръвта му да кипи и сърцето му силно да бие. Никога не беше изпитвал подобни чувства към никоя жена! Освен в онези щастливи дни, когато вярваше, че е влюбен в Мериан…

Отклони мислите си от малката палавница, която току-що беше оставил, и се съсредоточи върху приближаващата вечер. Не я очакваше с нетърпение, но не може да откаже на баба си; когато тази сутрин го помоли да вечеря вкъщи. Беше поканила няколко близки приятели на импровизирано парти по случай завръщането му в околността. Съмняваше се, че ще присъстват точно приятелите на баба му, но можеше да се обзаложи, че ако не всички, то поне някои от споменатите млади дами ще дойдат довечера у тях.

След няколко часа той — елегантен както винаги — стоеше от едната страна на баба си. На лицето му стоеше хладна учтива усмивка, докато посрещаше гостите — но по изражението му не можеше да се разбере какви мисли се въртят в главата му. Всички бяха тук — лорд и лейди Спенсър, синът и дъщерите им; адмирал Брайтънинг, съпругата му, двамата им сина и дъщеря им — Джейн; Джон Фрамптън и приятелят му от Лондон — Едуард Дикерсън. Атина също дойде и всеки път щом го погледнеше, погледът й издаваше съжаление. „Вечерта ще е дълга“, тъжно си помисли Никълъс.